Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Само толкова?
— Не ми даде подробности.
— А ти звъня ли му?
— Разбира се. Но Пентагонът е голямо място. Не могат да го открият.
— Няма ли мобилен?
— Изключен е.
— От колко време го няма?
— Близо час.
— Какво ще искаш от него?
— Да разреши издирвателни действия, разбира се. Сега всяка минута е скъпа. Там имаме много наши хора — Първа пехотна дивизия, специалните части. Имаме хеликоптери, безпилотни самолети, спътници и всякакви други средства за въздушно наблюдение.
— Но вие не знаете нито къде се намират, нито с какво се занимават.
Палецът на капитана се насочи нагоре. Към кабинетите на началниците.
— Мисията е в компютъра на майор Търнър — поясни той. — Който вече е компютър на полковник Морган и е защитен с парола.
— Свързочниците в Баграм ли отговарят за радиовръзката?
Човекът кимна.
— Повечето от емисиите съдържат рутинни данни, които стигат до нас след обработка в Баграм. Но когато има нещо важно, те ни го съобщават незабавно по защитена телефонна линия.
— Какво съдържаха последните емисии? Рутинни данни или нещо спешно?
— Рутинни.
— Добре — кимна Ричър. — Свържи се с Баграм и поискай координатите на нашите при последната връзка.
— Дали ще ги имат? — погледна го със съмнение дежурният офицер.
— Обикновено радистите получават доста точна представа за позицията на предавателя. По звука, по силата на сигнала, а понякога и чрез вътрешното си чувство. Това им е работата. Искай да посочат стеснен периметър, не повече от шест-седем километра.
Дежурният офицер вдигна телефона, а Ричър се върна във фоайето при Лийч.
— Хващай слушалката — нареди й той. — Опитай се да се свържеш с всички, които познаваш в Пентагона. През следващите десет минути искам да дадеш всичко от себе си, за да открием Морган.
Лийч се подчини.
Ричър остана да чака до нея.
Десет минути по-късно резултатът на Лийч беше нулев. Което не беше кой знае каква изненада. Само коридорите на Пентагона бяха с дължина двайсет и седем километра, а в кабинетите с обща площ над триста и седемдесет хиляди квадратни метра работеха повече от трийсет хиляди служители. Да откриеш сред тях един конкретен човек беше като да откриеш игла в най-огромната купа сено на света.
Ричър се върна в стая 103.
— Радистите от Баграм са на мнение, че нашите хора са на около триста и шейсет километра от тяхната база — докладва дежурният офицер. — Или на триста и седемдесет.
— Това все пак е начало — кимна Ричър.
— Не съвсем, защото не знаем в коя посока.
— Аз имам един принцип — съмняваш ли се, избери най-малко вероятното предположение.
— Афганистан е голяма страна.
— Знам — въздъхна Ричър. — И доколкото съм чувал, навсякъде има опасности. Въпросът сега е къде е най-опасно…
— В планините на границата с Пакистан, където живеят пущуните. В североизточната част. Не било място за развлечения.
— Точно на такива места изпращат хора от Сто и десета — кимна Ричър. — Потърси командира на базата с искане да организира въздушно наблюдение на района, който се намира на триста и шейсет-седемдесет километра североизточно от Баграм.
— Може да се окаже, че посоката е абсолютно погрешна — предупреди го младежът.
— Както стана ясно, това е най-малко вероятното предположение. Да имаш по-добра идея?
— При всички случаи няма да го направят. Не и по нареждане на капитан. За подобни неща ни трябва от майор нагоре.
— Направи го от името на Морган.
— Не мога.
Ричър се ослуша. В сградата цареше дълбока тишина. Никой не идваше. Дежурният офицер чакаше. Свита в юмрук до телефона, ръката му също чакаше.
_Връщаш се в армията, майоре_.
_Запазваш предишния си чин_.
_Назначен си пак в тази част_.
— Използвай моето име — отсече Ричър.
> 12
Дежурният офицер проведе разговора и военната машина се задвижи. Далечна, невидима, усърдна, на другия край на света — на близо тринайсет хиляди километра от тук, през девет часови зони. Планиране, брифинги, подготовка, въоръжаване и зареждане с гориво. В старата каменна сграда край Рок Крийк продължаваше да е тихо.
— Още колко души имате на терен? — попита Ричър.
— Общо в страната и чужбина ли? — попита капитанът. — Четиринайсет.
— Къде се намират най-близките?
— Във Форт Худ, Тексас. Поне за момента. Разчистват след оная работа с майор Търнър.
— Колко от тях са в опасност?
— Те все пак са подвижни мишени, майоре. Десетина, предполагам.
— Морган изчезвал ли е и друг път по този начин?
— Днес е едва третият му работен ден.
— Що за командир беше майор Търнър?