Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— И тя беше за кратко. Няколко седмици.
— Първите ти впечатления?
— Отлични.
— Нейна ли е операцията в Афганистан, или я наследи?
— Нейна е — отвърна дежурният офицер. — Втората й задача след прехвърлянето от Форт Худ.
Ричър никога не беше ходил в Баграм, а и изобщо в Афганистан. Но въпреки това беше наясно как ще се развият събитията. Някои неща никога не се променят. Никой не обича да се мотае и да бездейства, когато негови хора са в беда. Особено в райони, населени с жестоки племена. Всичко това означаваше, че макар и опасно, издирването щеше да се проведе с нужното желание. За успеха му обаче бяха нужни още много неща — най-вече въздушна подкрепа и преимущество на огнева мощ „въздух-земя“. Което означаваше, че планирането ще отнеме известно време. Минимум два часа, за да се подредят птиците в ято, помисли си Ричър. После още два за полет. Без шансове за бързо решаване на проблема.
Той излезе да се поразходи, докато чакаше. Стигна и подмина мотела си, продължавайки към самотния търговски център с гръцкия ресторант. Подмина и него, защото не беше гладен. А също и магазинчето за рамки, тъй като нямаше снимки за рамкиране. Не влезе и в оръжейния магазин, защото не се нуждаеше от оръжие. Зъболекарският кабинет не го интересуваше, тъй като усещаше зъбите си здрави. Спря едва пред осветената витрина на магазин за домашни потреби и работни дрехи, откъдето си купи брезентов панталон в тъмен цвят, синя риза и кафяво яке с дебела подплата, рекламирана като чудо на изолацията. След това влезе в дрогерията да си вземе няколко чифта евтини чорапи и боксерки, плюс две бели тениски, които май щеше да облече една върху друга под синята риза, защото бяха доста тънки, а времето не даваше никакви признаци на затопляне. Приключи с опаковка от три самобръсначки за еднократна употреба — най-малката, която се предлагаше, две пакетчета дъвки и един пластмасов гребен.
Отнесе покупките в мотела. Оказа се, че стаята му е оправена. Опъната кувертюра на леглото, чисти кърпи, които бяха сухи, но все така тънки, запечатано сапунче и ново флаконче шампоан, който по нищо не се различаваше от евтините препарати за миене на чинии. Съблече се в ледената стая, напъха старите си дрехи в кошчетата за боклук — едното в банята, другото в спалнята, — а след това се избръсна и си взе втория душ за деня.
Включи бучащия радиатор под прозореца и започна да се бърше. Използва кърпата за ръце, решил да запази по-голямата за следващия душ. После облече новите дрехи, нахлузи старите си ботуши и пристъпи към огледалото да се среши с новия гребен. Остана доволен от това, което видя. Беше чист и спретнат и това му стигаше.
_Скоро ще я освободят_.
Ричър се върна в щаба на 110-а пеша. Четирите пласта дрехи плюс подплатата чудо на якето свършиха работа. Тялото му си остана приятно затоплено. Порталът беше отворен. Дневният дежурен се беше прибрал в будката си. Колата на Морган отново беше на паркинга. Седанът без отличителни знаци, който беше зърнал предишната вечер с наперения полковник зад волана. Ричър отиде при колата и пипна предния капак. Беше топъл. Почти горещ. Морган току-що се беше върнал.
Което обясняваше и душевното състояние на Лийч. Седеше мълчалива и скована зад гишето на пропуска. В коридора зад нея стоеше дежурният офицер, блед и очевидно разстроен. Без да чака обяснения, Ричър се обърна и пое нагоре по старите каменни стъпала. Третият кабинет вляво. Почука и влезе. Морган седеше зад бюрото си. Бесен, с потрепващи стиснати устни.
— Хубаво е, че се появихте, господин полковник — подхвърли Ричър.
— Това, което току-що си направил, ще струва на Пентагона повече от трийсет милиона долара! — процеди Морган.
— Добре похарчени пари — кимна Ричър.
— Ще последва още един процес, с много по-тежки обвинения.
— Възможно е. Но не срещу мен, а срещу вас. Не знам къде сте служили преди, господин полковник, но нещата са сериозни. В тази част няма място за аматьори и никога не е имало. Отсъствате цели два часа, въпреки че са ви уведомили за изчезването на двама от хората ви. Не сте оставили координати, изключили сте мобилния си телефон. Това е недопустимо!
— Двамата служители са извън опасност. Мотаят се из района и правят някакви тривиални разследвания.
— Пропуснали са две контролни радиовръзки една след друга — поклати глава Ричър.
— Вероятно се скатават, като всички останали в тая проклета част.
— Скатават се в Афганистан? Може би обикалят местните барове и клубове? Или са отишли на плажа? Вземи се в ръце, идиот такъв! Мълчанието от Афганистан означава лоши новини и нищо друго!