Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Юг подуши въздуха. Винаги можеше да познае тази миризма. Тя му осигуряваше хляба.
— Да не е имало пожар някъде наоколо? — попита той собственика.
— Пожар? Надушвате ли нещо?
— Да.
— Може да е от дрехите ми. Аз съм шеф на местната пожарна бригада. Това надушвате.
Юг сви рамене и започна да хвърля погледи към засуканата чернокоса жена на масата в ъгъла. Беше на не повече от четирийсет. Косата й бе естествено къдрава и обемна, имаше пълни устни и хубави мургави крака, които се показваха под прилепналата рокля. Кавалерът й бе най-малко с десет години по-млад, с яки рамене и червендалестото лице на фермер, и тъй като едва ли беше неин приятел или съпруг, Люк предположи, че Юг няма да има проблеми да се покаже такъв, какъвто си е.
Естествено, приятелят му остана верен на себе си.
— Хубав ден — подхвърли той, усмихна се и кимна.
Тя отвърна с лека мимика, която дори да беше усмивка, продължи не повече от секунда. За да сложи край на общуването, придружителят й я потупа нарочно по ръката и я заговори.
— Гостоприемно място — каза Юг на приятеля си. — Те са си поръчали омлет. Смятам да направя същото. Нека местните водят, както винаги казвам.
Люк отскочи до тоалетната и когато се върна, видя, че приятелят му вече е поръчал бира.
— Чисто ли беше? — попита Юг.
— Не бих казал. — Люк остави мобилния си телефон на масата. — Наздраве.
Чукнаха се и пиха.
Говореха тихо, докато лакомо поглъщаха омлетите от три яйца със сирене и пържените картофи.
— Знаеш ли, ще трябва да зарежа всичко — малко тъжно рече Люк. — Ще трябва да прекъсна всичките си проекти. Ще си останат недовършени.
— Е, това е ясно — кимна Юг. — Но нямаш нищо против, нали?
— Разбира се, че не! Просто изведнъж ми се струпа страшно много на главата. Никога не можеш да бъдеш подготвен за нещо подобно.
— Радвам се за теб — жизнерадостно заяви Юг с нотка сарказъм в гласа си. — Ще бъдеш зает и прочут, а аз ще продължа с мижавия си бизнес и ще се появявам само от време на време, колкото да се окъпя в отражението на славата ти. Само ще те помоля да не забравяш стария си приятел. Може пък да я наречеш Пино-Симар или ако трябва, Симар-Пино и от дъжд на вятър да ми подхвърляш по някой кокал, докато приказваш пред камерите.
— Не бързай толкова много да изчезваш зад кулисите — разсмя се Люк. — Имаш работа.
— Нима?
— Ръкописът. Ти работиш върху ръкописа, забрави ли?
— Той определено вече не е толкова важен.
— Ни най-малко — настоятелно прошепна Люк. — Ръкописът е част от това. Когато дойде време тази история да се разкаже на света, ще трябва да знаем ролята му. В него има някакъв важен исторически контекст, който не може да бъде пренебрегнат. Книгата трябва да се дешифрира.
— Предполагам, че мога да отправя някои запитвания — въздъхна Юг.
— Към кого?
— Да си чувал за ръкописа на Войнич?
Люк поклати глава.
— Е, казано накратко, става въпрос за един шантав ръкопис, може би от петнайсети век, попаднал у един полски антиквар на име Войнич някъде към хиляда деветстотин и десета година. Направо невероятно нещо, честно, най-побърканата колекция от илюстрации на билки, астрономически знаци, биологични процеси, медицински бъркочи, дори рецепти. И всичко това е изписано с прекрасна смахната писменост и на език, който вече цяло столетие не може да бъде разчетен. Някои предполагат, че авторът му е Роджър Бейкън или Джон Ди, и двамата математически гении за времето си, които се въртели из алхимическите среди. Други пък смятат, че става дума за някакъв огромен фалшификат от петнайсети или шестнайсети век. Както и да е, споменавам за него, защото и до днес аматьори и професионални криптографи се опитват да разбият шифъра. Срещал съм се с някои от тези хора на семинари и конференции. Големи чешити са, със свой собствен език. Трябва да ги чуеш как говорят за шифри на Бофор, закон на Зиф и други дивотии, но мога да се свържа с един от по-нормалните и да видя дали няма да се съгласи да погледне книгата ни.
— Добре — кимна Люк. — Направи го. Но бъди много дискретен.
Двойката на другата маса стана и си тръгна без изобщо да направи опит да плати. Младият мъж пръв бутна вратата и излезе. Зад него жената се озърна през рамо, погледна право към Юг и отново почти се усмихна за миг, преди вратата да се затвори.