Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Има мъжество в това да издържиш такова изпитание докрай, както прави той, макар да му е добре известно, че никой няма да го преследва, ако избяга.

— По дяволите мъжеството! — избоботи Брайърли. — Такова мъжество няма да помогне на човек да остане в правия път, то не струва и пукнат грош. Би трябвало да кажете, че това е своето рода страхливост, мекушавост. Ето какво ви предлагам: ще ви дам двеста рупии, добавете от вас още сто и склонете бедния момък да избяга утре рано сутринта. Той ми прави впечатление на порядъчен човек, ще разбере. Трябва да разбере! Твърде отвратителна е тази известност: може да изгориш от срам, когато серангите30, ласкарите31, кормчиите дават показания. Гнусно е. Нима вие, Марлоу, не чувствувате колко гнусно е това? Вие, морякът? Ако той изчезне, всичко веднага ще се прекрати.

Брайърли произнесе тези думи с необикновено въодушевление и тутакси бръкна да извади портфейла си. Аз го възпрях и хладно казах, че според мен страхливостта на тези четиримата няма такова голямо значение.

— И вие се смятате за моряк! — гневно възкликна той.

Отвърнах, че действително се смятам за моряк и смея да се надявам, че имам право. Той ме изслуша и направи с едрата си ръка жест, който сякаш ме лишаваше от моята индивидуалност и ме пращаше в числото на тълпата.

— Най-лошото от всичко е, че вие, момчета, нямате чувство за собствено достойнство — рече той. — Малко мислите за това какво трябва да представлявате.

През цялото време вървяхме бавно напред и ето че се спряхме срещу Управлението на пристанището, недалеч от мястото, откъдето огромният капитан на „Патна“ изчезна като мъничко перце, пометено от ураган. Усмихнах се. Брайърли продължи:

— Това е позор. Разбира се, в нашата среда има всякакви, най-често миропомазани негодници. Но ние, дявол да го вземе, трябва да пазим професионалното си достойнство, ако не искаме да се превърнем в скитници калайджии! Имат доверие в нас. Разбирате ли — имат доверие! Откровено казано, не ме е чак толкова грижа за тези азиатци поклонници, но един порядъчен човек не би постъпил така дори корабът да е бил натоварен със стари парцали. Само изискването за такъв вид порядъчност — защото ние не сме организирани — ни свързва едни с други. Такива постъпки подкопават доверието. Човек може да прекара целия си живот сред морето и да не срещне опасност, която да изисква присъствие на духа. Но ако срещнеш опасност… Да!… Ако бях аз… — Той не се доизказа и заговори с друг тон: — Ще ви дам сега двеста рупии, Марлоу, и вие поговорете с този момък. Да го вземе дяволът! По-добре да не беше се вестявал тук. А мои близки познават семейството му. Баща му е енорийски свещеник. Помня, че се запознах с него миналата година, когато бях у братовчеда си в Есекс. Ако не греша, този възрастен енорийски свещеник в Есекс е страшно горд, че има син моряк. Ужасно! Аз не мога да направя това, но вие…