Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Умът на Фрост работеше трескаво. Беше неспокоен. Добре ли се беше справил с Лепски? — запита се. Последното нещо, което желаеше, беше да си създаде враг сред ченгетата, но не можеше да позволи на Лепски да го притиска. Вдигна рамене. Може би не беше толкова важно, но онова, което наистина имаше значение, беше, че ченгетата бяха стигнали до същия извод като Силк — за да се отвлече Джина, трябваше да има вътрешен човек.
Фрост подкара безцелно към Маями. Все още имаше няколко часа за убиване, преди да се върне във вила „Орхидея“. Движението не беше натоварено. Той продължаваше да гледа в огледалото си за обратно виждане, както правят добрите шофьори, и мерна Hi-Fi, който караше след него. Не беше ли виждал това влечуго и преди? Фрост се намръщи. Спомни си, че го беше видял на пустия бряг, където беше седнал под сянката на палмата да помисли. Ето го отново. Следяха ли го? Подсмихна се. Разгледа Hi-Fi в огледалото: боклук. Една от жертвите на Силк?
Когато стигна до Маями, се отклони от крайбрежното авеню и сви на югозапад по 17-о авеню, после зави наляво по Маями авеню. Хондата го следваше.
Значи го следяха!
Фрост направи обратен завой и потегли към Перъдайс Сити. Беше се отпуснал и си подсвиркваше тихичко.
В предградията се отклони от магистралата и подкара по песъчливия път към плажа. Остави колата и се запъти бързо към няколко палми край морето, вслушвайки се в звука на хондата, която приближаваше по пътя.
Застана на ръце и колене, така че да не се вижда, и зачака. Чу как моторът на хондата замлъкна.
Hi-Fi беше изнервен. Остави мотоциклета и тръгна бавно по пясъчната пътека. Лицето му беше обляно в пот. Беше му казано да не изпуска Фрост от погледа си. Знаеше, че ако не изпълнява стриктно заповедите, парите за хероина щяха да секнат.
Стигна до едно голо място и огледа широката пясъчна ивица. В този момент Фрост се хвърли върху него. Коленете му се забиха в гърба на Hi-Fi, поваляйки го на пясъка.
Когато силните жестоки пръсти на Фрост се обвиха около гърлото му, Hi-Fi нададе вик. Опита да се бори, но пръстите се стегнаха.
— Спокойно, синко — рече Фрост тихо. — Само ми отговаряй на въпросите. Силк ли те изпрати?
Hi-Fi се загърчи, напрегна силите си и напразно се опита да преодолее силата, която го държеше притиснат към пясъка.
— Не ставай глупав, синко — каза Фрост и, освобождавайки гърлото на Hi-Fi, хвана дясната му китка и й направи ключ. — Говори или ще ти счупя ръката.
Hi-Fi усети натиска. Болката, която преряза ръката му, едва не го накара да припадне.
— Силк ли те изпрати? — попита Фрост.
— Да… да. Ще ми счупиш ръката! — простена Hi-Fi
Фрост го пусна и се изправи. Hi-Fi остана неподвижен. После се превъртя по гръб и се втренчи във Фрост.
— Не се опитвай да правиш каквото и да било, синко — рече Фрост. — Върви при Силк и му кажи, че не обичам да ме следят. Следващия път, когато забележа, че ме следиш, ще ти счупя ръката. Ясно ли е?
Погледнаха се. Hi-Fi неведнъж беше попадал в ръцете на полицията. Подушваше ченгето още щом го видеше.
— Ясно — измърмори той и проследи с поглед Фрост, който тръгна през пясъка към мястото, където беше оставил колата си.
Глава четвърта
С полуизяден хотдог в ръка, Митч Гоубъл връхлетя в стаята, която гледаше към басейна на „Асо Пика“ и в която Силк и Ъмни току-що бяха довършили подноса с обяда си.
— Да го вземат мътните Hi-Fi — каза той и седна тежко до масата с лице към Силк. — Фрост го хванал, натиснал го, както трябва, и малкото диване си развързало езика.
Ъмни хвърли на Силк уплашен поглед, но Силк вдигна рамене.
— И какво от това? Фрост е бивше ченге. Умен е. Нямаше да го избера, ако не бях сигурен, че е умен. О’кей. Значи вече знае, че го държим под око. Спокойно, Митч. Няма значение. Ще го оставим на мира и ще чакаме.
Гоубъл довърши хотдога си, избърса уста с опакото на ръката и погледна остатъците на двата подноса.
— Казвам ти, Лу, Фрост може да се окаже прекалено умен. Безпокои ме.
— Няма да минем без помощта му. — Силк запали цигара. — Аз мога да се справя с него. Човек като Фрост ще се замисли какво биха означавали пет милиона долара. Ще му дадем време. След няколко дни ще дойде тук уж за да чука Марша… Това ще е само поводът да се появи насам, а всъщност ще е дошъл, за да говори по работа. Аз ще бъда тук, за да поговорим по този въпрос. Щом веднъж го убедя, ще се хване за петте милиончета и ще се включи в играта.