Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
Хотелът и слънчевият плаж, многоцветен като молитвен килим, бяха едно цяло. В ранни зори в далечината се открояваше Кан с розовите и кремави стени на старите укрепления, а Италианските Алпи аленееха, отразяваха се във водата и вълнистата повърхност разбиваше образа им на хиляди късчета, които танцуваха между водораслите в плитчините. Малко преди осем часа един мъж слезе на плажа, съблече синята си хавлия и след безброй приготовления край студената вода, след дълго пъшкане и пръхтене зацапа несръчно и прекара около минута в морето. След като си отиде, брегът и заливът останаха спокойни в продължение на час. На хоризонта се виждаха търговски кораби, поели курс на запад, в двора на хотела се чуваха виковете на шофьорите на автобусите, росата по боровете съхнеше. След още час звукът на автомобилните клаксони започна да долита откъм завоя при Морийските възвишения, които отделят крайбрежието от същинска Провансалска Франция.
На около една миля от морето, където боровете отстъпват място на тополите, има една самотна железопътна гара. През това юнско утро на хиляда деветстотин двадесет и пета година един файтон докара оттам две жени — майка и дъщеря, в хотела на Гос. По лицето на майката имаше следи от минала красота, която мрежата от бръчици по повърхността на кожата скоро щеше да заличи; в изражението и имаше едновременно и спокойствие, и живот и това го правеше много приятно. Но нейните очи зорко следяха дъщеря й, която беше очарователна с розовите си длани и румените си страни, като децата след вечерната баня с хладка вода. Високото й, красиво оформено чело беше заобиколено с къдри, които обхващаха главата й като силуета на щит от благороднически герб и се виеха в златисти и пепеляворуси къдрици и масурчета. Очите й бяха светли, големи, влажни и блестящи, цветът на страните й не се дължеше на грим, а на силната млада кръв под прозрачната кожа. В тялото й се долавяха последните следи от детството — тя беше осемнадесетгодишна, вече почти напълно оформена, но като плод, който още е запазил мъха си.
Когато пред очите им изплува тънката, чезнеща в зноя линия между морето и небето, майката каза:
— Нещо ме кара да мисля, че тук няма да ни се хареса.
— И без това искам да се върна у дома — отвърна момичето.
Двете разговаряха весело, но очевидно нямаха определена цел и това ги отегчаваше — още повече, че не бяха от онези хора, които се задоволяват с каквато и да е цел. Изпитваха силно желание да се забавляват, но не като хората, които искат да стимулират изтощените си нерви, а с жадността на завършили с отличие годината ученички, които заслужават ваканцията си.
— Ще останем три дни и след това ще тръгнем за дома. Ще телеграфирам веднага да ни запазят билети за кораба.
В хотела девойката направи резервациите на чист, но малко безцветен френски, сякаш беше запаметила механично свойствените за езика изрази. След като ги настаниха на първия етаж, тя тръгна към слънчевите френски прозорци и излезе няколко крачки навън на верандата, която обграждаше хотела. Когато ходеше, държеше тялото си като балерина, не отпуснато напред, а с изящно изправена глава.
Сянката й рязко се открояваше на яркото слънце — силната светлина дразнеше очите и тя се дръпна навътре. На петдесетина крачки от нея Средиземно море искреше под палещото слънце, а на алеята за коли под балюстрадата един овехтял буик се печеше на слънцето.
Само на плажа беше оживено. Три английски гувернантки седяха и плетяха: бавно вплитаха духа на викторианска Англия, на четиридесетте, шестдесетте и осемдесетте години в пуловери и чорапи. Те плетяха и клюкарствуваха и клюките звучаха като обредна музика. По-нататък, близо до морето, десетина души се бяха настанили под чадъри на черти, а децата гонеха из плитчините рибките, които не се бояха от хората, или лежаха голи под слънцето, лъснали от кокосовото масло.
Когато Розмари пристигна на плажа, едно дванадесетгодишно момче изтича край нея и с радостни викове се втурна в морето. Чувствувайки върху себе си погледите на непознатите, тя свали хавлията си и го последва. Плъзна се напред с изпънато тяло, реши, че мястото е плитко, изправи се и запристъпя, преодолявайки със стройните си крака съпротивлението на водата. Когато морето стигна до гърдите й, тя обърна глава към брега: един плешив мъж с монокъл и бански гащета, изпъчил косматите си гърди и прибрал корема си, я гледаше внимателно. Когато Розмари отвърна на погледа му, мъжът помръдна бузата си така, че монокълът му падна и се скри в смешно окосмените му гърди, а той си наля една чаша от бутилката, която държеше в ръка.