Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:

Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 226
Перейти на страницу:

Добър ден, господин адвокат. Утре отиваме на езерото Комо, ще останем там една седмица, после се връщаме в Цюрих. Затова исках вие двамата със сестра ми да уредите тези неща; за нас няма значение колко пари ще ми се отпуснат. Ще живеем много скромно в Цюрих, ще изкараме там две години, а Дик има достатъчно за двама ни. Не, Бейби, по-практична съм, отколкото мислиш — ще ми трябват пари само за дрехи и такива неща… О, това е повече, отколкото… може ли имотът наистина да дава по толкова? Никога не ще успея да ги изхарча. Толкова много ли имате? Защо имаш повече — защото аз не мога да харча без настойник? Добре, нека моят дял да се трупа тогава… Не, Дик не иска да има нищо общо с това. Ще се натъпча с пари, за да имам за двама ни. Бейби, ти изобщо не можеш да си представиш какъв е Дик; а сега — къде трябваше да подпиша? О, извинявайте.

… Не ти ли е забавно и в същото време самотно, Дик? Няма къде да отидеш, освен да бъдеш близо до мен. Винаги ли ще се обичаме така? Но аз те обичам повече и веднага чувствувам, когато отсъствуваш мислено, дори само за миг. Прекрасно е да бъдем както всички останали, да мога да протягам ръка и да чувствувам топлината ти до мен в леглото.

… Ще бъдете ли така добри да се обадите на съпруга ми в болницата. Да, книжката се разграбва от всички книжарници — смятат да я издадат на шест езика. Аз щях да се заема с френския превод, но тези дни съм уморена — струва ми се, че ще падна, тъй тежка и непохватна се чувствувам, като счупена кукла, която не може да седи изправена. Студеният стетоскоп на гърдите ми и най-силното ми чувство е „Je m’en fiche de tout“29. О, онази нещастна жена в болницата с посинялото бебе, по-добре да беше умряло. Колко е хубаво, че сме вече трима!

… Това е глупаво, Дик — имаме пълно основание да си вземем по-голям апартамент. Защо трябва да се наказваме заради това, че Уорънови имат повече пари, отколкото Дайвърови? Кажи на камериерката, че й благодаря, но сме променили решението си. Този английски духовник твърди, че бялото вино тук в Орвието било превъзходно. Не го ли изнасят? Сигурно затова не сме чували за него, а ние обичаме да пием вино.

Езерата са потънали в кафявата глина, а склоновете са на гънки като кореми. Фотографът донесе снимката ми, косата ми се е провиснала над парапета на кораба за Капри. „Довиждане, Блу Грото — пееше лодкарят, — върни се скоро.“ А след това запълзяхме надолу по лявата страна на горещия глезен на италианския ботуш, вятърът виеше около призрачните замъци, а мъртвите надничаха иззад хълмовете.

… Корабът е хубав и стъпките на двама ни отекват по палубата. Всеки път, когато минаваме от страната, от която духа вятърът, аз се навеждам и загръщам дрехата си, без да изоставам от Дик. Пеем безсмислици:

Оооо — не аз, а други фламинго, оооо — не аз, а други фламинго.

Приятно се живее с Дик — хората, насядали по столовете на палубата, ни гледат и една жена се опитва да чуе какво пеем. Дик се умори да пее една и съща песен; продължавай сам, Дик. Когато си сам, ще вървиш иначе, Дик, скъпи, атмосферата около теб ще бъде по-наситена, ще си пробиваш път между сенките на палубните столове, през тежкия дим на комините. Ще усещаш как отражението ти прекосява очите на ония, които те гледат. Ще загубиш спокойствието си; но, струва ми се, трябва да докоснеш живота, за да се отдръпнеш от него.

Седнала на стойката на спасителната лодка, аз гледам към морето, вятърът развява косата ми и тя блести на слънцето. Фигурата ми се откроява неподвижна на фона на хоризонта, а корабът ме носи към синия мрак на бъдещето; аз приличам на Атина Палада, изваяна на носа на галера. Вълните се плискат в тоалетните, а ахатовозелените пръски зад кормилото се пилеят, изнурени от движение.

… Пътувахме много тази година — от залива Улумулу до Бискра. Когато наближихме Сахара, се натъкнахме на ято скакалци и шофьорът любезно ни обясни, че това били земни пчели. Нощем небето беше надвиснало ниско, изпълнено с присъствието на непознатия дебнещ бог. О, малката бедна гола Улед Най; нощта кънтеше от ударите на сенегалските барабани, звуците на флейтите и рева на камилите, а туземците шляпаха наоколо със сандалите си, направени от стари автомобилни гуми.

вернуться

29

Все ми е едно (фр.). — Б.пр.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 226
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)