Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Ти! — изкрещя тя. Холи ситнеше зад нея разтревожена.
— Здрасти, Лизи — каза Чейс с фалшива приветливост. — Значи си видяла днешната преса?
Тя профуча край него и коленичи пред баба си.
— Добре ли си, бабче?
— О, добре съм, скъпа — увери я бабчето. — Малко съм разтърсена, това е.
— Ох, слава богу. — Тя облекчено наведе глава, след което скочи и се обърна към Чейс. — Какво си мислеше, по дяволите? Глупаво копеле! Можеше да я убиеш!
— И аз съм добре, благодаря — отвърна Чейс със смразяващ сарказъм.
— Всъщност, Елизабет, боя се, че всичко се случи по моя вина — каза Нина.
Елизабет изтръгна вестника от ръката на Чейс и заби пръст в снимката.
— О, значи ти си карала колата от задната седалка? — Тя нави вестника на руло и започна да налага Чейс по главата, принуждавайки един полицай учтиво, но твърдо да я дръпне настрани. — Мислех си, че просто не можеш да направиш нещо по-егоистично и безотговорно от онова, което си сторил досега, но това, това… — Тя млъкна за миг. — Боже! Никога досега не съм се чувствала по… отвратена от теб!
— Елизабет! — извика бабчето, като се изправи с труд. Холи се спусна да й помогне. — Аз съм добре, Едуард и Нина също. Само това има значение.
— Не, не е само това, бабче! — каза Елизабет. — Убити са хора! И за всичко е виновен той! Мислиш ли, че ще отиде да обяснява на семействата им защо?
— Всъщност — рече Мак, като повиши авторитетно глас, — двамата мъже, които са умрели докато са се опитвали да убият Еди и Нина — и баба ви, смея да добавя, — са причината моите колеги да са толкова заинтересувани от случилото се.
— Кой сте вие, по дяволите? — сопна му се Елизабет.
— Госпожо — рече Мак, като леко се поклони. Жестът като че ли някак обезоръжи Елизабет. — Джим Макримън, на вашите услуги. Преди служех в САС, но сега съм… да кажем, че съм свързан с тайната разузнавателна служба на Нейно величество Или МИ-6, ако предпочитате.
— М-6? — възкликна Холи и ококори очи. — Вие сте шпионин?
— Мак — каза Чейс, — това е Холи, моята племенничка… а току-що разговаря със сестра ми Лизи.
— Елизабет!
Мак се обърна към Холи.
— Не, не съм шпионин — ако бях, чичо ти сигурно въобще нямаше да има добро мнение за мен. Аз съм един вид консултант.
— Който понякога спасява живота на хората — добави Нина.
— И точно затова къщата ми все не е ремонтирана напълно… Но тези двамата наистина разбуниха духовете във Воксхол Крос, щом самоличността им беше разкрита. Причина за това бяха американските ни колеги, с които споделяме информация, те страшно много се развълнуваха. — Той погледна през стъклената врата към репортерите в коридора. — Но смятам, че това трябва да се обсъди на някое по-уединено място.
— Можем просто да си тръгнем? — попита изненадано Нина.
Мак се усмихна.
— На този етап сте свободни да си вървите. Вътрешното министерство уреди всички обвинения да бъдат свалени. Изглежда, американското правителство умира от желание да разговаря с вас за тези мъже, както и за вашия приятел хер Руст. — Той сведе поглед. — Моите съболезнования.
— Благодаря. Но защо ще искат да говорим за Бернд?
— Нямам никаква представа — но се надявам скоро да разбера. Знаете ли някое място, където можем да отидем?
— Можем да идем у дома — предложи Холи. Елизабет изглежда се канеше да възрази, но един строг поглед от бабчето я накара да замълчи.
Мак кимна.
— Звучи чудесно.
Чейс погледна през предния прозорец на къщата на Елизабет, осмисляйки онова, което Мак бе казал току-що на двамата с Нина след като проведе кратък телефонен разговор.
— Значи този тип Иля и неговото другарче, шофьора на джипа — ако те наистина работят като охрана на някакъв си руски милиардер, защо са дошли тук в Борнмът, за да стрелят по баба ми? — Той се обърна към Мак. — Шибаният Олдърли нищичко не знае, нали?
— Мак, знам че това е секретно — каза Нина, — но има ли някакъв начин Катрин или Холи да седнат при нас? Когато те са наоколо, Еди се държи много по-културно.
— Страхувам се, че не, но да си призная, че споделям мнението ти — отвърна Мак. — Останах с впечатлението, че Олдърли е бил изключен от американците и това въобще не му харесва.
— Да — каза Чейс, като си играеше с опашката на Нина. — Знам колко е дразнещо да ти заповядват янки.