Знаете, че ме обичате
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 954-761-187-9
- Переводчик: Мария Лилкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знаете, че ме обичате». Краткое содержание книги:
Прочетете поредната книга от този блестяща серия!
— Ами той пише стихотворения за теб. Видях ги, понеже тетрадката му е на масата — обясни г-н Хъмфри.
— Ааа, може ли да му предадете, че съм се обаждала? — каза тя.
— Разбира се, сигурен съм, че ще бъде очарован — отговори той.
— Благодаря и дочуване. — Серена остави слушалката и започна да дъвче палеца си. Това беше навик, който придоби в пансиона миналата година. Това че Дан пишеше стихове за нея я притесни повече от факта, че ще гледа филма й. Дали пък Дан не беше доста по-хлътнал, отколкото смяташе?
Ами, да. Естествено.
— Мисля, че тя няма да дойде. Сигурно снощи е излизала до много късно или нещо такова — каза Джени прозявайки се. Тя харесваше образа на Серена, като богинята на нощта, която излиза, когато си поиска, пие шампанско и танцува по масите.
До скоро това си беше самата истина.
— Аз пък наистина искам да видя филма й — каза Дан, отмахна рошавата си грива от очите и погледна лукаво към Ванеса. — Дали пък не можем да идем у вас и да го изгледаме?
— Не ми се занимава. Гледала съм го над четиристотин пъти — вдигна рамене Ванеса. Истината беше, че нямаше да понесе да гледа как Дан се разтапя при вида на Серена като малко пале. Това си беше непоносимо.
— Мисля, че е редно да изчакаме докато Серена се съгласи да го гледаш. Откъде можеш да си сигурен, че няма да е против? — обърна се Джени към него.
— Няма да е против — каза Дан.
Ванеса не можеше да понася замечтаният му поглед, изпълнен с очакване. Той нямаше търпение да изгледа филма на Серена. Тя подаде ключовете от апартамента си на Дан и каза:
— Аз ще поостана тук с Кларк, вие ходете да го гледате, ако искате. Касетата е във видеото на Руби. Не се шашкайте, нея я няма целия уикенд.
Джени поклати глава с неодобрение:
— Не искам да го гледам без нея.
Дан взе ключовете и се изправи. Естествено, беше разочарован, че Серена не се появи, но нямаше да изпусне този шанс:
— Както искате. Ще го гледам и сам.
Джени се завъртя на стола си и погледна как Дан тръгва.
— Хей, Питърсън ли ти води американска история тази година? — попита Ванеса Джени в опит да завърже разговор. — Хората си измислят какво ли не за нея, че е наркоманка и прочее. Но веднъж на разговор ученици-преподаватели тя ми каза, че има някаква ужасна болест, от която ръцете й треперят. Много хубаво от нейна страна да го сподели с мен. Мисля, че е страхотна.
Джени продължи да се върти на стола си:
— Чак догодина ще започнем с американската история — каза монотонно тя в опит да разбере, защо така изведнъж Ванеса стана толкова мила с нея.
Ванеса от своя страна очакваше по-мил отговор:
— А значи учите европейска история, ох, всичко съм забравила за девети клас.
— Аха, ужасно е — отговори Джени. Тя скочи от стола си и се заигра с копчетата на якето си „Дизел“. — Аз май ще ходя да си хвана такси и ще се прибирам. До скоро.
— Чао — каза Ванеса. Е, толкова за опитите й да бъде мила. Толкова й се искаше просто да изхвърли Дан и тъпата му малка сестра от живота си веднъж завинаги. В опит да разсее мрачните мисли тя се загледа в задника на Кларк, които се беше навел да зарежда хладилника с бутилки бира.
— Хей, гадже, скучно ми е — провикна се тя към него.
Кларк погледна през рамо и й изпрати въздушна целувка.
Слава богу, че го има, помисли си Ванеса, само ако беше по…
Само ако беше Дан.
Дж си играе на топка с големите момчета
— Може ли да ме оставите тук? — попита Джени.
Шофьорът на таксито беше навлязъл в центъра, след като прекоси моста Уилямсбърг и се опитваше да стигне до Уест Сайд като мине по 79-та улица. Естествено трафикът беше страхотен и вече десет минути седяха на един и същ светофар. Джени следеше как сумата на апарата нараства, докато седят на едно място. Тя пресметна, че с парите, които ще плати на таксиметровия шофьор, можеше да си купи три нови гланца за устни на МАК. Е, тогава не издържа, все пак беше прекрасен есенен ден и можеше да повърви.
Плати на таксито и слезе на 79-та и Мадисън, след което се запъти към Сентръл Парк. Ноемврийското следобедно слънце залязваше и Джени трябваше да притвори очи докато пресече Пето авеню на път за парка. Есенни листа изпъстряха тротоарите, а въздухът ухаеше на горящи дърва за камина и хотдог от количките наоколо. Джени вървеше с ръце в джобовете на якето си, загледана в новите си светлосини кецове на „Пума“ и мислеше за брат си. Дали съзнаваше колко тъпо се държи? Изглеждаше сякаш изцяло е загубил личността си и е отдал всяка свободна секунда на боготворенето на Серена. Джени също знаеше, че той пише тъжна, потискаща поезия за нея, защото веднъж го беше изловила в крачка.