Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Роберто гърлено простена и се наведе да я оближе, все едно тя му беше подарила съвършени диаманти в обков от чисто злато.
Езикът му, грапав и опитен, извикваше в нея толкова интензивни усещания, че ръцете й не устояха на копнежа да го помилват.
С длан тя обърна лицето му към своето. Кожата му запламтя, където го беше докоснала.
Тя бе предизвикала треската му.
Беше млада. Беше красива. Имаше дарби, за които мъжете бяха готови да убиват. За които Роберто би убил. Той извърна глава и целуна пръстите й, прогонвайки студа, който непрекъснато я измъчваше, откакто бе слязла от самолета в Чикаго. Накара сърцето й да се разтупти, а кръвта й да забушува. Съвършеното му тяло излъчваше мощ, а тя контролираше тази мощ.
Бренди се къпеше в своето превъзходство.
— Гледай.
С ръце на ханша тя се изплъзна от алената рокля.
Той гледаше със зинала уста как тя му разкрива прелестите си.
Тя изрита роклята.
Роберто простена шумно.
— Bella, bella! Толкова си… красива. Красива!
Бузите му руменееха, черните му очи пламтяха.
Като се изключат дантелените прашки и високите токчета, тя беше гола, по-гола от когато и да било. Идеше й свенливо да се покрие с ръце, но това би било нелепо. Жребият беше хвърлен.
Роберто се изправи. С усмивка, която разкри правите му бели зъби, той изхлузи панталона си.
Бренди стоеше в трепетно очакване. Глождеше я споменът за първия път, когато го зърна на партито. Дали щеше да бъде удивена и сега?
Той смъкна слиповете си.
Отговорът беше прост, сбит… и всичко друго, но не и къс. Той беше едър мъж и нищо в него не представляваше разочарование. Коремът му беше оформен на плочки, задникът — стегнат, краката му бяха изваяни като на човек, който се занимава с езда, бурна езда… Бренди бавно си пое въздух и се запита дали би издържала на една бурна езда с него.
Дали би издържала, ако той въобще не я яхне.
— Кажи ми, cara. Кажи ми доволна ли си от мен.
За миг плътният му глас с екзотичен акцент затули смисъла на думите. После тя осъзна — той искаше нейното одобрение. Този великолепен мъж не действаше напосоки, не я приемаше за лесна. Опияни я това той да зависи от милостта й.
Постави показалец на езика си и го плъзна, влажен и топъл, по изпъкналото му бедро.
— Много съм доволна.
Без никакви превземки той си свали обувките и чорапите. Смъкна дантелените й прашки, без да закачи токчетата, след което ги вдигна и ги разгледа с усмивка, която едновременно отричаше и боготвореше тяхната оскъдност.
После пусна прашките, заби коляно между краката й, приведе се, помилва шията й, плъзна пръсти по гърдите и корема й. Завъртя палец около пъпа, целуна го… и мушна език в него.
Искрата, която припламна в нея, я накара да се извие като котка.
Той тихо се засмя. На Бренди едва ли не й се стори, че той се смее на италиански.
Роберто вдигна нагоре краката й и се отпусна върху нея.
Първата безсрамна ласка на езика му я накара да се съпротивлява. Не беше свикнала с такива интимности… нито с концентрирания прилив на страст, който я прегази като скоростен влак.
Но той не обърна внимание на този отпор, а продължи майсторски да я дразни, докато тя вече не се бореше за свобода, а за още ласки. Езикът му направи на пух и прах самообладанието й, свали всичките й маски, защити, бариери. Накрая Роберто я доведе до оргазъм с един тласък.
Бренди се гърчеше неистово, а той я окуражаваше. Тя намери свободата, щом разбра, че радостта й го възхищава.
Когато еуфорията й постихна, откри, че той е върху нея. Тежестта му я притискаше изключително приятно.
Всичко беше много по-различно, отколкото с Алан. Алан се цупеше, когато тя отправяше предложения, дърпаше се от всичко, което според него беше гнусно — тоест всичко, което би й доставило удоволствие. Роберто беше по-голям, по-широк, по-висок, по-як… не се притесняваше, че би могла да го изтощи. С нищо не би могла да накърни егото му. Той беше адски самоуверен…
И тя искаше да е толкова самоуверена.
Стисна го за плешките, погледна го в очите и произнесе с най-властния си тон:
— По дупе, господине.
Той изпъшка и се засмя весело. Плъзна ръце под нея и изведнъж тя се озова в доминираща позиция. Ето го мъжът, готов да се откаже от първенството си. Бренди се надигна, погледна го в лицето и установи, че той я наблюдава с премрежени очи. Усмихна й се с лека, предизвикателна усмивка и тя откликна с подобна. Едното високо токче изтрака на пода, после другото.