Бедствие на високи токчета

— А какви животни познаваш?

О, не. Нямаше да провеждат този разговор. Не сега.

— Ципът — подсети го тя.

— Ципът — повтори той. Разгледа гърба на роклята, мъчейки се да намери коварната закопчалка. — Няма го тук. Разбира се. Аз съм отчаян, а проклетият цип е скрит. — Пъхна пръст под деколтето и леко дръпна. — Не ми се иска да ти разкъсам роклята.

— Все едно. Никога няма да си я сложа втори път — категорично отсече Бренди и се усмихна при мисълта колко успешно се е развил планът й да изхвърли Алан от живота си с един грандиозен — и скъп — жест.

— Подсмиваш се като котка с перце от канарче в мустаците. — Той улови брадичката й и изчака тя да го погледне. — За кого си мислиш?

Тъй значи. Трябваше да стъкми някакъв отговор.

— За бившия ми годеник.

— Аха. Това обяснява страшно много. — Роберто излъчваше обаяние, сила… съблазън. — По-добре мисли за мен.

— Лесна работа. — Тя се поддаде на любопитството и сведе ръце към колана му. Разкопча токата и измъкна каиша от гайките. Без да бърза, разкопча копчето и смъкна ципа.

Пръстите й се отриха в горещата му ерекция. При допира Бренди се почувства жизнена както никога досега… Какво ли щеше да е да усети знойната му плът вътре в себе си? Предвкусването беше тъй невероятно, че тя се чувстваше оголена, нервна, нетърпелива… жадуваща.

Роберто я наблюдаваше с премрежени очи и отново я връхлетя онова усещане за опасност. Той я искаше така належащо, че гръдният му кош се надигаше и спущаше като ковашки мях. Бузите му бяха поруменели, а ръката му се свиваше, сякаш едва се сдържаше да не я грабне и да не я покори силом. Но ето че чакаше — могъщ мъж, смирен пред нейните желания.

Бренди установи, че флиртуването с опасността носи особена пикантност.

Слиповете му се издуваха и тя бръкна под ластика. Пръстите й се спускаха все по-надолу — не търсеха, просто го измъчваха. Когато най-сетне докосна неговата възбуда, той се подпря на дивана и притвори очи, за да изпита по-добре удоволствието.

Да го гледа как възприема ласките й беше могъщ афродизиак. Тя задъхано рече:

— Не губи време, а намери къде ми е ципа, защото току-виж аз сама съм си разкъсала роклята.

— Откога чакам да си поискаш. — Роберто едва-едва плъзна пръсти по деколтето й, но кожата й там пламна. Той откри ципа отстрани и набързо го разтвори.

Тя бе толкова стегната от напрежение, толкова чувствителна от еуфорията, че хлъзгавата коприна сякаш ожули кожата й. Зърната я наболяваха, не й стигаше въздух.

Той смъкна коприната от гърдите й като момче, развиващо опаковката на най-дългоочаквания си коледен подарък.

Хладният въздух ощипа зърната й. С лек ужас тя видя изражението на Роберто. В края на краищата Алан се оплакваше от гърдите й — били прекалено пищни, зърната били прекалено големи, прекалено розови, прекалено чувствителни…