Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
На другия ден никой не споменаваше за нощните ми премеждия. На по-другия, също. Нито аз, нито дори Филип. Просто седяхме и чакахме. Да пораснем достатъчно, за да можем да се махнем. Или да го убием. Днес съзнанието ми беше концентрирано именно върху втората възможност. В онези години убийството ми се струваше съвсем реално. Също и днес. Дори още по-реално. Затова приех сериозно думите на Тейлър. Трябваше да направя всичко възможно да съхраня детството на едно дете.
17
На другата сутрин се събудих, погледнах часовника и се усмихнах. После придърпах телефона.
— Какво?
Фред Джейкъбс звучеше така, сякаш беше заспал преди пет минути.
— Събуди се, Фред.
— Кели?
Дочух силно изтракване, последвано от сподавени ругатни. Фред беше изпуснал телефона. После в слушалката отново прозвуча гласът на любимия ми репортер.
— Какво ти става, по дяволите? Сериозно те питам!
— Защо?
— Днес е събота, шест и половина сутринта! По това време нормалните хора спят!
— Ставай от леглото, Фред. Излез да потичаш.
Ново тракане, после линията се успокои.
— Какво искаш, Кели?
— Винс Родригес и Дан Мастърс.
Джейкъбс не отговори. Аз оставих мълчанието да натежи и едва тогава добавих:
— Вчера ги срещнах на „Белмонт“ и „Уестърн“. Попитаха ме какво знам за Джони Удс.
— Мислиш, че съм бил аз, така ли?
— Знам, че си бил ти, Фред. Никой друг не се занимава с Удс.
По принцип Фред Джейкъбс беше страхотен лъжец, но в шест и половина сутринта явно не беше във форма.
— Добре, Кели — въздъхна той. — Може и да съм се изпуснал.
— Бас държа, че е така.
— Съжалявам.
Чух драсването на клечка кибрит, последвано от дълбоко вдишване. Фред Джейкъбс беше запалил първата си отрова за деня.
— Какво очакваш? — попита той и издуха дима в слушалката. — Знаеш как стават тези работи. Освен това обичаш да се мотаеш там.
— Така ли мислиш?
— О, да. Направо те сърби, Кели. Само че вече нямаш значка, с която да се почешеш.
— Благодаря, Фред. Това ще си го запиша. Но следващия път си дръж езика зад зъбите.
— Не се тревожи! — изръмжа Фред, очевидно ядосан от мисълта, че някой може да се усъмни в журналистическия му морал. Същият, за който само преди десет секунди беше признал, че е престъпил.
— Добре, Фред. Трябва ми малко повече информация.
— Знаех си аз!
— Няма да боли, обещавам ти. Някогашен репортер на „Сън-Таймс“, казва се Роулингс Смит. Познаваш ли го?
— Това има ли нещо общо с моя материал?
— Би могло да има.
Джейкъбс се замисли за миг. Явно се питаше как да се добере до сензационната новина без моя помощ.
— Той е в Джолиет. Работи във вестник, който се казва „Таймс“.
— Никога не съм го чувал.
— Не е точно като „Ню Йорк Таймс“. Няма никакъв рейтинг в Джолиет. А това не е хубаво.
Ново смукване от цигарата, последвано от хрипове в белите дробове.
— Как се е озовал там? — попитах.
— Не съм сигурен.
— Не си ли чул нещо?
— Чувам куп неща.
— Лоши?
— Ако са добри, хора като мен изобщо не ги чуват.
— Никакви подробности, така ли?
— Мислиш да се срещнеш със Смит?
— Още не съм сигурен.
— Попитай го сам. Аз не го познавам и не желая да се забърквам.
Реших, че това поведение е достойно. Поне за човек като Джейкъбс.
— Благодаря, Фред. Ще ти звънна, ако се добера до нещо.
Затворих, а после набрах „Справки“ и поисках указателя на Джолиет, щата Илиной. Оказа се, че в него няма абонат на име Роулингс Смит. Набрах номера на „Джолиет Таймс“. Сънлив женски глас отговори чак на петото позвъняване. Обясних, че репортер на име Смит ми е оставил визитната си картичка, за да ме интервюира. Жената ме информира, че въпросният репортер работи само през уикенда и ще бъде в редакцията след девет. Усмихнах се за втори път, станах от леглото и започнах да се обличам.