Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
— Какво беше неговото мнение по въпроса?
— Така и не получих възможност да го попитам. Глътна една порция белина месец след като влезе в затвора.
Смит се закашля и се изхрачи върху една салфетка. Разгледа внимателно храчката, после сгъна салфетката и я прибра в джоба си.
— Оказа се, че това беше върхът в кариерата ми. По онова време бях убеден, че тя едва започва, но се оказа, че това бил краят.
— Как се озовахте тук? — отново попитах аз. Но този път получих отговор.
— Летях нависоко още година-две. От кметството ме обичаха главно защото си мислеха, че съм тяхна собственост. Всъщност хората на Уилсън първи ме насочиха към Франки. Не този Уилсън, който управлява в момента, а баща му. Беше съветник в Десети общински съвет.
— Чувал съм за него.
— Разбира се, че си чувал. Червендалест, побелял, с пръстен на кутрето. Не успя да стане кмет, но управляваше градския съвет на Чикаго през седемдесетте. Както и да е. Та той искаше да осигури председателския стол в Първи общински съвет за свой човек, но Реймънд му попречи.
— И затова той го хвърли на пресата?
— По-специално на мен. Проверих внимателно сигнала. Но всичко беше истина и затова приех.
Кимнах и се замислих за Фред Джейкъбс — за зелените му панталони и бели чорапи, за двата му пулицъра. В Чикаго нещата трудно се променят.
— Бяхте ли близък с бащата?
— Никой не беше близък с негово превъзходителство. Но за известно време имах един телефон, на който можех да го търся. После се озовах в черния списък.
— Как?
— Няма да повярваш.
— И все пак?
— Стана заради пожара. Онзи, големия пожар от 1871-ва.
Наострих уши.
— Чувал съм за него.
— Разбира се, че си чувал. Ела, ще ти покажа нещо.
Репортерът стана и ме поведе по покрит с линолеум коридор. Влязохме в някаква задна стаичка, запълнена с кашони. До вратата имаше дървена кантонерка — от онези, които бях виждал като дете в обществената библиотека. Смити издърпа второто чекмедже и извади някаква папка.
— Ей тази статия — промърмори той. — Да четеш и да плачеш. Тя е моят билет за страната на неудачниците.
Изрезката беше поставена в пластмасова папка. Същата, която бях измъкнал от хранилището в историческото дружество и която беше станала причина да се разходя до Джолиет. Опипах копието на дружеството в джоба си и прочетох заглавието на глас:
ЗАБРАВЕТЕ КРАВАТА НА О’ЛИЪРИ.
МАЙ БИКЪТ НА УИЛСЪН Е РИТНАЛ ГАЗЕНИЯ ФЕНЕР
Подзаглавието отдолу гласеше:
Две стари фамилии замесени в конспирацията около големия пожар в Чикаго.
— Изглежда съвсем невинно — промърмори Смити и запали цигара. — Просто една стара история, на която попаднах. Налудничава хипотеза, измислена не от друг, а от Майки Фин!
— Кой Майки Фин? Онзи от популярния лаф „Да ударим по едно при Майки Фин“?
— Именно. Той е бил от Чикаго, не знаеш ли?
Поклатих глава. Смити изпусна облак синкав дим и махна парченце тютюн от езика си.
— Метър и петдесет, собственик на кръчмата „Самотна звезда и палмова градина“. Хубаво име, а? Чак в дъното на улицата, известна като „Алея на уискито“.
— „Алея на уискито“?
— Днес там се намира Чикагската градска библиотека. Както и да е. По онова време Майки бил просветител. Учил местните хлапета как да измъкват портфейли, а после ги е пускал между пийналите си клиенти.
— Срещу съответния дял, предполагам.
— Истински герой от „Оливър Туист“. Изобретил специално питие, мръсникът. Нарекъл го „Специалитетът на Майки Фин“. Когато някоя от сервитьорките докладвала за клиент с дебела пачка, човекът незабавно получавал едно питие гратис, независимо дали го иска, или не. После се събуждал на някоя тъмна уличка без портфейл и без пари. И то при положение, че Майки е проявил великодушие.
— Типично за Чикаго — кимнах аз.
— Шантав град — промърмори Смити, пое нова порция рак и я изпусна обратно под формата на тютюнджийска кашлица. — Господи, как ми липсва понякога!
Той хвърли фаса на пода и го смачка с обувката си.
— Добре, достатъчно. Вероятно искаш да разбереш как Майки попада в материала ми.
— Бъдете така любезен.
— Ето как става работата. Някъде около 1895 година Майки Фин пуска слух, който бързо се разпространява из града. А именно, че големият пожар е бил подпален от Чарлс Хюм — по онова време собственик и издател на „Чикаго Таймс“. През 1872 година той става кмет и възстановява града. Фамилията Кели е ирландска, нали?