Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Джолиет се намира на около шейсет километра от Чикаго. Затворът беше единствената му забележителност. Нали помните Джолиет Джейк от „Блус Брадърс“? Той беше лежал в местния затвор „Стейтвил“, събрал под един покрив две хиляди от най-гадните обитатели на щата Илиной. Насочих колата покрай високите му стени и продължих напред. Редакцията на „Джолиет Таймс“ се намираше в центъра на града. В дъното на празния нюзрум имаше остъклена кабинка, а в нея се беше настанил старият криминален репортер, който ми трябваше.
— Викай ми Смити — рече той.
Съгласих се.
— Благодаря, че ми отделяте от времето си, Смити.
Бях му се обадил предварително с молба да си поговорим. Той не попита защо и аз не му казах. Сега беше тук и чакаше продължението.
— Нямаш проблем, мистър Кели. Какво мога да направя за теб?
Представих си го трийсет години по-млад. Кестенява коса, остри черти и сини очи, искрящи от интелигентност. Днес това отдавна го нямаше, погубено от алкохола и цигарите. Един живот, тотално разбит от новините и късите срокове.
— Интересува ме една ваша статия.
— Цял живот съм бил репортер, синко. Написал съм много материали.
Смити изглеждаше леко разочарован, а аз се почувствах леко тъп. Репортерът издърпа най-долното чекмедже на бюрото си, извади кутийка „Бъд“ и напълни една водна чаша. Ентусиазмът му изобщо не намаля от факта, че в чашата имаше повече топла пяна, отколкото бира. Ръката му я наклони в моя посока, после я поднесе към устата. Половината от съдържанието й изчезна.
— През уикендите шефовете не обръщат внимание на тези неща и аз се възползвам — обясни Смити. — Искаш ли?
— Не, благодаря. Между другото, как се озовахте тук?
— Имаш предвид този рай?
— Сигурен съм, че си има и добри страни.
Той наля остатъка от бирата в чашата си и изчака пяната да спадне. Аз чаках заедно с него.
— Е, не е точно това, което човек си представя за завършек на кариерата си — поде Смити. — Бях на трийсет и две, по дяволите. Преди цели трийсет години!
Седна на ръба на стола и преметна крак върху крак. И двата кльощави. Обувката му увисна във въздуха и започна да отмерва някакъв ритъм, който звучеше в главата му.
— Трийсет и две… Собствена рубрика в „Сън-Таймс“, телефонни обаждания от Ню Йорк. От „Нюзуик“ ми бяха хвърлили око. Знаеш ли, че бях номиниран за „Пулицър“?
В очите му проблесна нещо като предизвикателство.
— Не, не знаех. Моите поздравления. — Казах тези думи с неутрален глас, за да поддържам разговора. Старецът не беше глупак и без съмнение разбираше, че изобщо не ме интересува неосъществения му „Пулицър“. Освен това знаеше, че съм длъжен да слушам, и продължи:
— От Първи общински съвет замириса на корупция. Съветникът се казваше Франк Реймънд.
— Чувал съм това име, но нищо повече — вметнах аз.
— Това беше преди твоето време — кимна репортерът. — Беше от старомодните фукльовци — лимузини, копринени костюми, пури и всичко останало. По онова време Първи общински съвет беше задръстен от евреи. Май е така и до днес.
Кимнах, но Смити не ми обърна внимание и продължи:
— Както и да е. Но този Франки си падаше по секса. За съжаление с малки момиченца.
— Чакай — вдигнах ръка аз. — Помня този случай.
— Така и очаквах — изкикоти се старият репортер.
— Някъде около 1975-а.
— Точно така. Дори успях да го щракна с едно дете. Разбира се, в онези години не използвахме снимките по начина, по който го правят днес.
— Обзалагам се, че е така.
— Хвърли едно око на изрезките. Материалът не слезе от първа страница в продължение на две седмици. Отначало бяха само сексуалните му предпочитания, но после той пропя и това доведе до разбиването на най-голямата верига за детска порнография в Средния запад. Ченгетата ме захранваха с информация през цялото време, защото аз бях този, който ги светна за Франки. И попаднах сред номинираните. По дяволите! След този материал беше приет нов закон за детската проституция.
Погледът на възрастния мъж се вдигна към рамото ми и продължи нагоре. Оставих го на спокойствие със спомените.
— Франки го заключиха за две години — промълви след кратката пауза той. — На лек режим, в един от онези затвори, дето приличат на кънтри клубове.