Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Най-близкият контакт с годеника ми беше малък портрет, който ми беше изпратил, но след като видях онзи, който направиха на мен по случай годежа, не се надявах да е много правдоподобен. Изглеждах дребничка, очите ми бяха по-големи и сини, отколкото са в действителност, кожата ми беше бяла като порцелан, без следа от лунички, а липсата на детайли премахваше поне десет години, сякаш някой ме беше осветил с лампа, чийто блясък отстранява възрастта и грижите. Когато го видях, избухнах в силен смях.
– Ще ме върне, когато види какво е взел в действителност!
На майка не ѝ се видя забавно.
Портретът на господин Бърк изобразяваше румен мъж на средна възраст, с черна брада, със солиден корем, облечен в тъмни дрехи, с размотан голям топ плат пред него, в ръката си държи дървен метър, подсказващ положението му като търговец на манифактурни стоки – на цял километър надолу в социалната стълба на майка ми с нейните мечти за благополучие.
И все пак, оживена от перспективата да се завърне с кораб в Англия, след като вече бъда омъжена, майка дори успя да се надигне и да приседне в болничното си легло и да го нарече "извънредно привлекателна партия". Така че всичко беше претегляне, сметки и стока; а сега тази система на размяна бе намерила най-истинския си възможен израз. Вместо да бъда изпратена при дебел, застаряващ търговец на манифактурни стоки в Лондон, ще бъда продадена на друг мъж в друга чужда земя.
В морето сме от много дни – много повече от трите, необходими да се стигне от Шевенинген до английското крайбрежие. Никога през живота си не съм разполагала с толкова време за себе си. Бях на тринайсет, когато татко умря. Майка се затвори в къщата в деня на погребението му и никога не излезе оттам, но прекарваше времето си в дрямка, четеше поезия, гледаше през прозореца, въздишаше по изгубената си младост; или пък дрънкаше фалшиво на малкия си клавесин.
Докато татко беше жив, имахме прислуга: готвачка, икономка, камериер, две прислужници, градинар; но след смъртта му истинското ни финансово състояние излезе наяве и бързо след това те ни напуснаха един по един, след като задълженията ни бяха оповестени и не можехме да плащаме надниците им. Накрая останахме само със старата Юдит и дъщеря ѝ Елс. Юдит готвеше криво-ляво, а Елс се справяше единствено с ножа за белене и с месенето на тесто. Колкото и малка да бях, влязох в ролята на икономка. Не живеехме комфортно, но аз винаги бях ангажирана с дребните неща, които движат домакинството – метене и чистене, шиене и кърпене, грижи за градината, която по принуда бях превърнала в зеленчукова и овощна.
Малко по малко продадох колекцията от антики на татко: италианските му чаши и порцелана, книгите му, разни други вещи и колекцията му от научни пособия. След това дойде ред на красивите турски килими, а после и на обзавеждането във всички стаи, с изключение на това в приемната, където от време на време продължаваха да идват гости. Останалата част от къщата беше оголена до краен предел: по-малко за чистене, обосновавах се аз и се впусках в сметките за домакинството. (Как ми се щеше да продам проклетия клавесин на майка; звуците на погрешни ноти отекваха все по-дразнещо в бързо изпразващата се къща.)
Когато получих предложението на господин Бърк, би трябвало да се почувствам поне малко облекчена, че най-сетне някой щеше да поеме опека над нас, че вече нямаше да се нагърбвам с подобни делнични грижи. Истината обаче беше, че практичността на този живот ми харесваше, простата логика на това, че ако не си размърдам кокалите при изгрев слънце, за да помогна на Юдит и Елс в кухнята, няма да имаме хляб за закуска; че ако не закърпя фустата си веднага, щом се прокъса, скоро ще е годна единствено като парцали за чистене. Нямам представа как успявахме да поддържаме фасадата на аристократичен живот, но мисля, че никой не беше наясно до каква нищета сме изпаднали. Всяка вечер отивах в леглото удовлетворена, че всичко е сложено в ред; ръцете ми бяха в покой единствено докато спях.
И така, аз лежа в тясната каюта, а съзнанието ми се рее. Представям си какви са похитителите ни и се чудя дали пътуваме към Портала на Херкулес в Средиземноморието, към робските столици на Алжир или Тунис; или може би още по на изток при самия турски султан в Константинопол.
Минава едва седмица, преди любопитството ми да бъде задоволено.
Когато най-сетне акостираме и слизаме от кораба, озовавам се на брега с насълзени очи, тъй като са свикнали с тъмнината, а светлината на това ново място е така остра. От кораба ме натоварват на муле, което пристъпва по тясна пътечка покрай множество мъже с кафява кожа и чалми или роби с островърхи качулки – повечето мълчат, въпреки че някои от тях проклинат или може би ни благославят на странния си гърлен език. Минаваме покрай измършавели магарета, тъмнооки деца и жени, покрити с плат от глава до пети (мечтата на манифактурния търговец). Най-после спираме пред висока бяла къща без нито един прозорец, има само огромна декорирана желязна врата. Там ме настаняват в стая с пет-шест други жени, никоя от които не знае и думичка на английски, при все че една от тях, Саар, говори малко холандски. Обяснява ми, че тя и останалите жени са били отвлечени от испански или португалски села.