Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Няма да ми се наложи да чакам дълго, за да разбера. По-късно същата сутрин отивам да видя новооткритата Баб ар-Раис, за да докладвам на Исмаил, че този път няма грешки в изпълнението. Разбира се, главата на нещастния вълк е поставена над портата, разкривена в свирепа гримаса. Пътят ми към вътрешния двор е препречен от двама мъже с цветни пояси, които ги идентифицират като жандарми на кадията, придружавани от двама дворцови стражи, носещи оръжията им, прибрани, преди да бъдат допуснати на територията на двореца. Единствено пазачите на султана могат да носят оръжие в пределите на дворцовите стени, разумна предпазливост в кралство, което самият Исмаил описва като "кошница с плъхове" – винаги готови за бунт или да ухапят ръката, която ги храни.
– Вие ли сте дворцовият служител, познат като Нус-Нус?
Застанал зад тях, Хассан свива рамене.
– Съжалявам.
– Аз съм.
– Искаме да ви разпитаме за нещо. Един мъж е бил убит по ужасен начин на пазара.
Опитвам се да изглеждам изненадан. Опитвам се да изглеждам невинен. Аз съм невинен, за бога. Защо тогава чувствам такава вина?
– Къде бяхте в часовете между единайсет и два онзи ден?
Поглеждам го в очите.
– Изпълнявах поръчка на Негово Величество на пазара. – И му разказвам за срещата си с коптския търговец на книги.
Вторият жандарм се приближава. Не ми харесва видът му: млад е, охранен и очевидно има голямо самочувствие, ако се съди по грижата, с която е оформил странната форма на брадата си. Подозирам, че е оскубал и веждите си.
– Вече говорихме с търговеца на книги и знаем, че сте били там следобед. По кое време се върнахте в двореца? – Начинът, по който задава въпроса, предполага, че вече знае отговора.
– Точно преди всекидневната разходка на султана – признавам.
– И по кое време се случва това?
– Около два.
– Има голям промеждутък на неизвестност. Докато бяхте на пазара, ходихте ли в дюкяна на Хамид ибн Мбарек Кабур?
Маската ми е на мястото си.
– Това име нищо не ми говори.
– Знаем, че сте били там. Забелязали са ви да влизате – той поглежда бележките си – точно в единайсет часа, облечен в бял бурнус, богато обточен със злато.
Сърцето ми започва да бие лудо.
– О, Сиди Кабур. Извинете ме, никога не съм се обръщал към него с първото му име. И казвате, че горкият човек е мъртъв, убит? Това е ужасна вест. И какво ще прави султанът сега? Ще остане без агар и тамян, не иска да ги купува от друг. Не знам какво ще каже Исмаил, щом чуе това, ще бъде ужасно разстроен. Има ли вдовица, на която да прати дар?
Струва ми се, че се представям добре в ролята на загрижено момче за всичко, но по-младият служител не се впечатлява от брътвежите ми.
– И не доставяте забранени вещества на Зидана? – пита.
– Не, за бога. И на ваше място не бих изрекъл повторно подобна зловредна клюка за главната съпруга на султана.
– Тя е вещица, всички знаят това.
Обръщам се.
– Имам работа, няма да стоя тук и да слушам ужасните обиди, които сипете.
Той ме хваща за ръката. В предишен живот щях да съм го проснал мъртъв на земята, но в двора на Исмаил бързо се научаваш да потискаш естествените си реакции.
– Имам заповед, подписана от кадията, която ми позволява да ви задържа, в случай че не съдействате.
Значи, наистина ме смятат за заподозрян. Сърцето ми започва да блъска ужасно и си припомням гласа, който викаше зад гърба ми, когато излизах от магазина на билкаря. Повикаха ме с името на Сиди Кабур, но ако някой ме е познал въпреки дегизировката?
– Къде е сега бялото наметало, с което сте били облечен?
Хвала на бога, че я имаше Зидана.
– В стаята ми. Защо питате?
– Този, който е убил Сиди Кабур, трябва да е бил покрит с кръвта му, извършено е по жесток начин.
Правя знак на злонамерения жандарм да спре и другият също се включва. Поглежда ме в очите.
– Можете ли да ни покажете наметалото? Тогава ще ви оставим да си вършите работата – изрича доста по-спокойно от спътника си.
– Разбира се, подарено ми е лично от султана. Това е едно от най-ценните ми притежания.
Стражите ни придружават през безразборния шум от забързаните строителни работи. Във втория вътрешен двор е изкопана голяма дупка за разбъркване на таделакт, специалната мазилка, която може да се полира до блясък. Тя е деликатна и трудна за изпълнение и може да отнеме месеци, докато стегне. В началото може да е силно летлива. Дори в момента, в който минаваме оттам, един от работниците извиква и залита назад, сграбчил лицето си.