По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Скъпа, работата не е в това. Веднага щом се върнеш, ще обявим нашия годеж и не е редно да прекарваш толкова много време с друг мъж, дори той само да те придружава.
Нямаше да обявят годежа си, но херцогът още не го знаеше. Както не знаеше, че тя е готова на всичко, за да защити „Сейнт Гъртруд” от изнудването му.
— Не забравяйте, че аз съм в Тексас, ваша светлост. Едва ли някой познат от вашия кръг ще узнае.
— А ти забравяш, че аз имам делови интереси из целия свят. Всъщност се налага да пътувам до Ню Йорк точно когато ти ще бъдеш на път за дома. Надявах се да се срещнем в Лондон веднага щом се върнеш, но се боя, че ще трябва да го отложим. Ако трябва да съм откровен, скъпа моя, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че е по-добре незабавно да се върнеш. Това пътуване не ми се нравеше още от самото начало.
— Оценявам загрижеността ви, но се боя, че това е невъзможно. Зная, че не желаете да продължа да бъда директорка на училището, след като обявим годежа си.
— Напълно вярно. Би било изключително неуместно.
Само в седемнайсет век, ужасни човече!
— В такъв случай разбирате защо се налага да остана. Обещах на редакторите на „Ню Хисториан”, че ще завърша статията си и ще им я предам до първи май. Не се съмнявам, че ще се съгласите, че не мога да престъпя думата си. – Тя замълча за по-драматичен ефект. – Само си помислете как би изглеждало, ако бъдещата херцогиня Бедингтън не изпълнява обещанията си.
Разбра, че е улучила право в целта, когато чу капризните нотки в гласа му.
— И все пак не ми се нрави да те придружава мъж с толкова скандална репутация. Осъзнавам, че звуча като прекалено грижлив съпруг, скъпа моя, но не бих могъл да си го простя, ако дори и най-лека сянка на скандал опетни името ти.
— Това няма да се случи, ваша светлост – най-нагло излъга тя и присви очи. Ако всичко се развиеше по план, щеше да избухне огромен скандал, който веднъж завинаги да сложи край на годежните попълзновения на херцог Бедингтън и в същото време „Сейнт Гъртруд” щеше да остане безопасно, удобно пристанище за момичетата от следващото поколение.
Когато най-сетне затвори телефона, Ема цялата трепереше. Не можеше да си намери място и скочи от леглото. Да се разправя с двама непоносими мъже за по-малко от двайсет и четири часа, беше много по-лошо, отколкото с цяла класна стая непослушни ученички. Поне допреди няколко месеца не бе принудена да работи с Хю. До самата си смърт вдовстващата херцогиня бе единствената връзка на Ема със семейството, макар че репутацията на Хю бе известна от години заради постоянните публикации, възвеличаващи таланта му да печели огромни суми, инвестирайки в разработването на нови технологии за режещи инструменти. Но въпреки блестящия му талант на финансист и предпочитанията му към модерните технологии, херцогът беше старомоден аристократ, закостенял до мозъка на костите си. Толкова се гордееше със знатното си потекло, че съхраняването на безупречната репутация на рода му бе за него по-важно дори от печеленето на пари.
От двата си брака имаше само две дъщери и също като Хенри VIII беше обсебен от желанието да има наследник. Ужасяваше се, че ако не му се роди син, древната му титла ще се наследи от дългокосия му племенник, който свиреше на барабани в една рок група. Разбира се, подобна перспектива за негова светлост бе съвършено немислима и само месеци след смъртта на втората си съпруга той бе наредил на подчинените си да търсят следващата херцогиня. Първото и задължително условие беше тя да е с благороден произход. И с безупречна репутация, без сянка от скандал. Никакви фатални красавици като Сара Фъргюсън, бившата снаха на Елизабет II, способни да опетнят името му. Освен това херцогът предпочиташе девственица.
Можеше да си представи реакцията на персонала му на подобно изискване. По-късно Ема бе узнала, че единствената кандидатка, покриваща критериите му, е била едва на тринайсет.
Блестящата идея да препоръча Ема за овакантения пост на херцогиня бе хрумнала на сестрата на Хю и тя бе предложила на брат си да я представлява на ежегодния празник на „Сейнт Гъртруд”. Докато Ема му поднасяше чай в кабинета си през онзи първи следобед, той я бе смъмрил, задето бе отговорила на телефонното обаждане на развълнуван родител, прекъснал разговора им, и бе огледал неодобрително лъскавото й колие от мъниста, изработено и подарено й от една нейна седемгодишна възпитаничка. Ема едва го изтърпя.
Той се появи на следващата седмица и на по-следващата. Тя си измисляше извинения, за да го отбягва, ала един следобед херцогът я свари неочаквано в кабинета й и с присъщото си високомерие я осведоми, че според него от нея ще се получи доста приемлива съпруга. Годежът им щял да бъде обявен веднага след като Ема се оттегли от заемания пост на директорка на училището.