По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
От тежките куфари ръцете й бяха провиснали, докато прекосяваше двора, ала Ема нищо не чувстваше. Ами ако не бе зърнала случайно списанието? Ако бе продължила започнатото, преди да е разбрала кой е той в действителност? Дори не смееше да си го помисли, затова се изтръгна от задушаващите мисли и огледа улицата пред двора на имота. Трябваше да се добере до телефон и да извика такси, но наоколо имаше само скъпи къщи и луксозни коли, паркирани на алеите отпред. Не се виждаше жива душа и ако не се смяташе тихото свистене на пръскачките, цареше пълна тишина.
Ема се заслуша по-внимателно и долови в далечината слаб шум от уличен трафик. Куфарите се удариха в краката й, когато се извърна по посока на шума. Продължи да върви, докато ръцете не я заболяха, и тя остави куфарите и торбата на земята. Зад гърба й се разнесе тихото мъркане на двигателя на луксозен автомобил.
Младата жена грабна куфарите и ги повлече напред. С периферното си зрение зърна познатия кадилак с цвят на шампанско. Стъклото на прозореца откъм шофьора бавно се плъзна надолу.
— Не мислиш ли, че правиш от мухата слон?
Страните й запламтяха. Тя гледаше право напред и не намали крачка, въпреки че раменете й започнаха да пулсират.
— Най-близкият хотел е почти на двайсетина километра оттук. И в случай че не си забелязала, наоколо не минават никакви таксита.
Тя продължи да върви.
— Боже! Колко мразя капризните жени.
— Капризни! – Тя се завъртя рязко към него. – Остави ме на мира! Не се ли забавлява достатъчно за една нощ?
Той я подмина и спря колата напречно, така че блокира улицата. Слезе, оставяйки включени двигателя и предупредителния мелодичен звук за отворена врата. Приближи към нея с разкопчана риза и мокасини, нахлузени на бос крак.
Тя изпита краткотрайно задоволство, като го видя, че не стои съвсем изправен, явно вследствие от стълкновението с куфара й отпреди малко, тутакси изместено от вълна на паника. Въпреки че не се боеше физически от него, самообладанието й всеки миг щеше да рухне и затова трябваше по-скоро да се махне от тук.
Клатушкайки се леко от тежестта на багажа, тя забърза надолу по улицата. Той я настигна и измъкна куфарите от ръцете й.
— Дай ми и останалите.
Без да обръща внимание на протеста й, Кени грабна торбата и ръчната й чанта и отнесе всичко в колата. Отвори задната врата и ги захвърли на седалката, сякаш не тежаха повече от шепа морски камъчета.
— Дължиш ми хилядарка за това.
Ема прехапа устни, примигна и закрачи напред.
Той сложи ръце върху хълбоците си.
— Я ми кажи, докъде мислиш, че ще стигнеш без паспорт, пари и дрехи? Да не споменаваме за чадърите.
Той я бе оскърбил, но вместо да се извини, продължаваше да й се подиграва. Тя се опита да измисли някакъв изход от ситуацията, но възможностите й бяха твърде ограничени, да не кажем никакви. Забави крачки.
— Веднага ме откарай в някой хотел – успя да смотолеви накрая.
— С удоволствие.
Младата жена се поколеба, но нямаше друг избор, затова се запъти неохотно към колата. Той й отвори предната пасажерска врата. Без да го погледне, тя се плъзна на седалката, сетне се опита да се престори на невидима, взирайки се през прозореца. Устните й бяха подпухнали и тя още усещаше вкуса на онези страстни, неискрени целувки.
— Хайде, давай, излей си душата. Зная, че умираш от нетърпение да го направиш. – По-рано бе карал като хала, а сега колата едва пъплеше надолу по улицата.
Тя нищо не отвърна.
— Добре, признавам, че малко се пошегувах с теб, като се престорих, че търгувам с плътта си. Обаче не очаквах да вземеш приказките ми на сериозно. А когато го стори… какво пък, аз съм най-обикновен човек и преди да ме заклеймиш като типичен мъж, ти предлагам да се погледнеш внимателно в огледалото. А след това си представи какво би изпитала, ако беше на мое място и срещнеш някого с твоята външност.
Колко безсърдечно и жестоко от негова страна да й се подиграва, задето не е красива. Повече не можеше да се сдържа.
— Никога не бих излъгала! Ако бях мъж, никога не бих унизила друго човешко същество, както направи ти.
— Унизил? – Кени прозвуча искрено оскърбен, но тя си припомни колко добър актьор беше той. Колата мина през поредица от порти и излезе на по-оживена улица. – Случилото се няма нищо общо с унижението. Има общо с появилата се възможност – признавам, че се възползвах – но най-вече е свързано със страстта.
— Моля ви, господин Травълър, не съм вчерашна. Това няма нищо общо със страстта. Вие сте богат и красив професионален спортист. Сигурна съм, че можете да имате всяка жена, която пожелаете. Едва ли ви е нужна застаряваща учителка.