По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
За съжаление, Ема не можа да измисли план, който да й позволи да остане в „Сейнт Гъртруд”. Беше немислимо Хю Холройд да позволи на жена с опетнена репутация да остане в училището, но тя щеше да си намери работа някъде другаде. Всички в „Сейнт Гъртруд” се бяха грижили за нея, когато Ема бе едно малко беззащитно момиченце, и сега бе неин ред да стори същото.
5
Когато слезе във фоайето на хотела, Ема видя, че непознатия мъж с твърд поглед и строго стиснати устни, който я бе докарал предишната вечер в хотела, бе изчезнал и дружелюбният безделник бе заел мястото му. Но този път не можеше да я заблуди.
За миг младата жена забрави какъв измамник бе той и си позволи да се наслади на красивата гледка. Беше зарязал стетсъна и вълните на гъстата му черна коса блестяха на слънчевите лъчи, танцуващи във фоайето. Носеше избеляла тениска с логото на Тексаския университет, светлокафяви шорти и износени кафяви боти, от чийто горен ръб се подаваха един-два сантиметра снежнобели чорапи.
Разсъдъкът й се завърна скорострелно, когато ъгълчето на устата му се изви присмехулно.
— Добро утро, лейди Ема. Радвам се да видя, че не сте забравили чадъра. Сигурно по някое време на годината ще завали.
Тя сведе поглед към пъстроцветния си чадър, сякаш недоумяваше как се е озовал в ръката й, сетне го дари с жизнерадостна усмивка и с подчертан жест насочи края му към вратата.
— Тогава да тръгваме.
Изпита леко злорадство, като видя как се присвиха очите му.
— Първо закуската. После работата.
— Аз вече закусих.
Той я огледа лениво от глава до пети с неустоимите си теменужени очи.
— Само не ми казвайте, лейди Ема, че сте забравили кой ви плаща – изрече с подчертано провлачен тон, явно решил да я сложи на мястото й.
Трябваше да го очаква.
— Смятам тази сутрин да похапна палачинки с боровинки. – Пръстите му се обвиха около ръката й над лакътя. – А вие?
Ема се зачуди дали да не го уведоми за приятния си разговор с Франческа преди по-малко от половин час и да вметне между другото, че във всеки момент може да позвъни на скъпата си приятелка, но се разколеба. Може би щеше да е по-разумно да запази тежката артилерия за по-големи битки. Пък и нямаше значение дали тази сутрин ще закуси два пъти.
Докато се настаняваха в сепарето в кафенето, тя се замисли за лудостта, която едва не бе извършила вчера с този мъж, питайки се дали часовата разлика не бе замъглила здравия й разум. Какво се надяваше да постигне, скачайки в леглото с Кени Травълър по-малко от дванайсет часа след пристигането си в тази страна? Ако възнамеряваше да преспи с някого, първо трябваше да се увери, че копоите на Хю са на своя пост. Подобни импулсивни действия не й бяха присъщи и това я обезпокои.
— За мен само чай – каза тя на сервитьорката, дошла да вземе поръчката им.
— Отличен избор – засия одобрително Кени насреща й. – Но добавете палачинки с боровинки и резен бекон. За мен същото, но забравете за чая и наблегнете на кафето.
Той съзнателно я провокираше, но Ема само се усмихна невъзмутимо.
— Ако обичате, заменете палачинките с препечени филийки, а бекона с купичка с ягоди.
Изтормозената сервитьорка му наля кафе и побърза да се отдалечи, преди някой от двамата да внесе още усложнения в поръчката.
Чакаше ги доста работа и на Ема й бе писнало от глупостите му. Позволи си само един миг, за да се полюбува на свежите цветя край вратата, преди да мине на въпроса.
— Намери ли студио за татуировки?
— Никакви татуировки. Цялата идея е абсурдна.
— Ще си направя татуировка. И то още днес. Това не подлежи на обсъждане.
Тя се съмняваше, че една татуировка ще се окаже достатъчна, за да развали годежа, но може би щеше да накара Хю да се усъмни в правилността на избора си. Огледа кафенето, питайки се дали някой от мъжете наоколо, скрили лица зад вестниците си, е нает да я следи. Никой не й се стори подозрителен, но нито за миг не бе повярвала, че Хю ще я остави без контрол през тези две седмици. Фактът, че толкова лесно я бе открил тази сутрин, недвусмислено го доказваше.
— Как една уважавана директорка ще се появи пред малките си ученички, издокарана с татуировка? – поинтересува се Кени.
Ема никога нямаше да се появи пред малките си ученички, но нямаше намерение да му го казва.
— Това ще им помогне да ме почувстват по-близка.
— Ако това е целта ти, защо не си направиш пиърсинг на езика? Или не си боядисаш косата в пурпурно?