По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ема бе обмисляла идеята за пиърсинг, но се страхуваше от инфекция, а боядисването на косата й в някоя ярка окраска щеше да е прекалено очевидно. Една малка татуировка беше всичко, което можеше да си позволи. Хю трябваше да повярва, че се е излъгал в нея, а не да я заподозре в подмолни и съзнателни манипулации, иначе щеше да изравни „Сейнт Гъртруд” със земята. Сервитьорката се появи с нейния чай, после изчезна.
— И на кое място възнамеряваш да си направиш татуировката?
— Върху ръката, над лакътя. – След като всичко свърши, ще й се наложи до края на живота си да ходи с дълги ръкави.
— Дамите не си правят татуировки върху горната част на ръцете. Предпочитат глезена, отзад на рамото или, ако наистина искат да бъдат дискретни – и тъкмо това бих препоръчал в твоя случай, ако възнамерявах да ти дам съвет, което не правя – върху гърдите.
Чашата застина на половината път към устните й. Само една-единствена дума бе достатъчна, за да се възкреси усещането за коприната, плъзгаща се по кожата й, топлината на устата му, за устните му, смучещи зърното й.
Той, разбира се, отлично знаеше как й въздействат думите му.
— Нима? – Тя се насили да раздвижи ръката си, поднесе чашата към устата си, отпи малка глътка и я остави върху масата. – Е, сигурна съм, че ти знаеш всичко по въпроса.
— Още си бясна заради снощи, нали?
— По – скоро обидена, господин Травълър. Директорките на училища никога не беснеят.
Кени се подсмихна, сетне я изгледа с момчешка настойчивост.
— Ще попълниш ли празнотите в разсъжденията ми? Доколкото разбирам, ти си една много мила неомъжена дама, на която й се иска да разнообрази малко сексуалния си живот. Напълно естествено. Ала у дома, в Англия, трябва да се грижиш за репутацията си, затова със сигурност там не можеш да си позволиш рисковани експерименти. Но във великия и необятен щат Тексас никой няма да обърне внимание на подобни волности. Ето какво ми се ще да разбера: каква разлика има дали съм професионален жиголо, или професионален голфър? Разполагам с необходимото оборудване и с радост ще ти позволя да се възползваш от него.
— Много великодушно от твоя страна, че ми предлагаш да се възползвам от играчките ти, но истината е, че… не бих ти позволила отново да ме докоснеш, дори да беше последният мъж на тази земя.
В мига, в който изрече думите, в главата й пронизително завиха тревожни сирени. Този мързелив глупак, който изобщо не беше глупак, печелеше насъщния си, състезавайки се с ловки и находчиви противници, и освен ако не се бе заблудила, Ема видя очите му да проблясват оживено. Явно бе приел думите й като предизвикателство и бе готов да откликне.
— Е, както се казва, ще поживеем и ще видим, нали, лейди Ема?
За късмет, в този момент се появи сервитьорката с поръчката им. Ема изяде почти всички ягоди, но с мъка преглътна няколко хапки от препечената филийка. Кени омете палачинките до троха, сетне грабна остатъка от филийката й.
— Това не е хигиенично – изтъкна тя.
— Миналата нощ вече си обменихме достатъчно микроби, така че не се тревожа особено за това.
Нямаше да му позволи да я накара се почувства неудобно, припомняйки й онези бавни, страстни целувки.
— Истинско чудо е, че не си надебелял при количествата храна, които поглъщаш.
— Всеки ден изгарям безброй калории.
— И какво по-точно правиш?
— Мързелуването е тежка работа.
Ема прикри неволната си усмивка и тутакси се притесни. Не биваше да се отплесва и да се поддава толкова лесно на измамния му чар.
— Ако не желаеш да ми помогнеш да намеря студио за татуировки, ще потърся в телефонния указател. А междувременно смятам да пообиколя магазините.
— Мислех, че това твое пътуване е с изследователска цел. – Той даде знак на сервитьорката да му донесе сметката.
— Такова е, но проучването няма да заеме цялото ми време. Този следобед планирам да прекарам няколко часа в сградата на Историческото общество на Далас. Уговорила съм се да прегледам някои от документите им. Освен това имам малко работа в Остин, в университетската библиотека, както и в Сан Антонио.
— Разкажи ми нещо повече за тази дама, чийто живот изследваш.
— Лейди Сара Торнтън? Пиша статия за нея за списанието „Ню Хисториан”. Въпреки че вече не преподавам история, продължавам с научните си изследвания. Лейди Сара е била необикновена жена, аристократка, но доста независима за своето време и невероятно любознателна. Пътешествала е из тези места през 1872 година.
— И е пътувала сама, нали? – отбеляза Кени многозначително.
— Лейди Сара е била много по-смела от мен. Пътеписите й са изключително интересни, защото е видяла Тексас не само с очите на жена, но и на чужденка. Била е в Далас в същия ден, когато на гарата в Хюстън е пристигнал първият влак. Описанието й на празника, устроен по този повод, и барбекюто с бизонско месо е удивително живописно.