По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Кени вдигна глава и се намръщи, щом съзря сълзите й.
— Заболя ли ви?
Не беше способна да му отвърне. Вместо това лежеше като последна развратница, с разголени гърди, с влажни и щръкнали зърна, с разтворени бедра под смачканата коприна.
Видя, че панталона му е разкопчан, ала черните копринени боксерки скриваха внушителната му мъжественост. Ема се опита да поеме достатъчно въздух, за да го помоли да не спира, да я докосне отново, да свали този панталон и да изгори черните боксерки.
Той се отдръпна към ръба на леглото и прокара ръка през разрошената си коса.
— Какво ще кажете, дали да не позабавим малко темпото? – Гласът му прозвуча дрезгаво, излизайки с усилие през стегнатото му гърло.
— Не! – извика тя и седна в леглото.
Кени я зяпна смаяно.
Ема облиза устни. Изтри сълзите си с ръкава на халата. Пое дълбока глътка въздух. Забрави да прикрие гърдите си с коприната.
— Не. – Подви крака. – Всичко… всичко е наред.
— Май се поувлякох.
— Всъщност не сте. Искам да кажа, направихте го, но… аз не бях… тоест харесваше ми, че вие…
Мили Боже, какви ги плещеше? Тя се озърна, за да събере мислите си, и осъзна, че в стаята се чува тиха музика. Пое дълбоко дъх и се огледа за подробности. На шкафа върху купчина монети лежеше портфейл. На пода бяха захвърлени чорапи. Зад тях се виждаха полуотворените огледални врати на гардероба.
Ема отново пое дъх.
Върху нощното шкафче имаше пръснати няколко книги, сред които „Биография на Теодор Рузвелт” и том от „История на Тексас”. Няколко списания за голф. Върху корицата на най-горното имаше снимка на мъж, който й се стори познат. Лице, което сякаш разпозна.
Странно. Кого би могла да познава…
Вгледа се по-внимателно и цялата кръв се отдръпна от лицето й.
4
Ема не помнеше да е вземала списанието, но по някакво чудо то се бе озовало в ръцете й. Докато се взираше втренчено в корицата, огромните заглавни букви плуваха пред очите й.
ЛОШОТО МОМЧЕ НА ПГА КЕНИ ТРАВЪЛЪР В ОТКРОВЕН РАЗГОВОР ЗА СВОЯТА ИГРА, ПОЛИТИКАТА НА ТУРНИРИТЕ И МИЛИОНИТЕ СИ!
— Ъ…Ема?
Тя се отдръпна колкото е възможно по-далеч от него и със свободната си ръка загърна краищата на халата.
Фотографът бе уловил момента, когато Кени замахваше към топката. Тялото му бе извито в грациозна дъга, а стикът висеше във въздуха. ЛОШОТО МОМЧЕ НА ПГА КЕНИ ТРАВЪЛЪР…
Огнените пипала на гнева пъплеха в нея. До този миг смяташе, че нищо не би могло да бъде по-болезнено от унижението, което бе преживяла, когато сподели чувствата си с Джеръми Фокс, но случилото се сега беше много по-ужасно. Едва ли на земята можеше да се намери по-глупава и наивна жена от нея. Той не беше професионален придружител! Той беше известен спортист и милионер, който я бе съблазнил.
Младата жена захвърли списанието, скочи от леглото и препъвайки се в мебелите, се втурна към банята, за да си вземе дрехите.
— Не мислите ли, че трябва да поговорим? – извика Кени след нея.
Тя мина покрай него, притиснала дрехите към гърдите си, и се насочи към спалнята си.
— Лейди Ема?
Тя влетя в стаята, превъртя ключа в ключалката и трескаво започна да облича бельото си.
Той почука на вратата.
— Разбирам, че корицата на онова списание навярно е събудила любопитството ви, затова какво ще кажете за предложението ми да довършим бутилката с вино, докато отговарям на въпросите ви?
Ема подмина без внимание бръщолевенето му, нахвърли дрехите в единия куфар и щракна ключалките на другия. Сетне хвана дръжките им и заедно с торбата и ръчната си чанта се изнесе през вратата.
Той стоеше отпред. Въпреки че панталонът му беше закопчан, не си бе направил труда да облече тениската. Обля я вълна на ненавист, подклаждана от отвращението, което изпитваше към себе си. Профуча покрай него и забърза надолу по стълбите, доколкото й позволяваха тежките куфари и торбата.
— Ема! – заряза формалностите Кени.
Ударите на сърцето й отекваха в ушите й като ужасяващ барабанен грохот. Тя стигна до входната врата и завъртя дръжката.
— Ема, вече мръкна. Не можеш да излезеш по това време. – Той изникна зад гърба й и улови ръката й.
Тя отскубна ръката си и единият край на куфара й го удари в слабините. Кени извика от болка и се олюля назад.
Тя се стрелна през вратата.
Нощният въздух я сграбчи във влажната си прегръдка. Нямаше представа къде се намира и не й пукаше. Знаеше единствено, че трябва колкото се може по-скоро да се махне от тук.
Подклаждаше гнева си, за да не изпадне в истерия. Той не беше тъп невежа, нито безмозъчен лентяй или продажен красавец, за какъвто го бе взела. Той просто я бе манипулирал, за да се позабавлява една нощ с нея, и тя се бе хванала на въдицата.