По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Той хвърли няколко банкноти на масата и стана.
— Струва ми се много странно, че една дама от деветнайсети век е притежавала достатъчно храброст и авантюристичен дух, за да пътешества сама из Тексас, а една съвременна и независима жена като теб се страхува.
— На лейди Сара не й се е налагало да си има работа с автомобили – изтъкна Ема, докато го следваше.
„Освен това лейди Сара не е била принудена да хвърля в смут някакъв херцог, пътувайки открито в компанията на привлекателен мъж.”
Когато отново се озоваха във фоайето, Ема му подаде два долара.
— Това е за чая. Ти ме застави да поръчам останалото, така че сам си го плащаш.
— Задръж си парите.
— Не е нужно да се вкисваш толкова. – Тя пъхна банкнотите в чантата си и за да го подразни, посочи с чадъра си към вратата. – Оттук.
Кени го грабна от ръката й и го хвърли към портиера.
— Ако обичате, ще го изгорите ли вместо мен?
— Моля ви, отнесете го в стаята ми – намеси се Ема. – Госпожица Уелс-Финч. Номер 82О.
И с бодра крачка се запъти към паркинга, когато изведнъж осъзна, че кавалерът й не е с нея, а тя нямаше ни най-малка представа къде е паркирал колата си.
Огледа се през рамо и го видя да се движи под козирката на входа със скоростта на охлюв, погълнал солидна доза приспивателно. Ема потропа нетърпеливо с носа на сандала си.
Кени се поздрави с двама бизнесмени, сетне се спря да се полюбува на мозайката на стената.
Младата жена въздъхна и се огледа за колата му. Дори не се изненада, когато я забеляза на забранено за паркиране място. Изчака го търпеливо да приближи.
Най-сетне той отключи вратата.
— Сигурна ли си, че искаш днес да пазаруваш? – попита веднага щом тя влезе и пристегна предпазния колан.
— Да. В някои модни, но не много скъпи магазини.
— В такъв случай нямаш късмет, защото и понятие си нямам от пазаруване. Просто си купи каквото ти хареса и ми изпрати сметката. – Той зави обратно към магистралата.
— И дума да не става!
— И как така изведнъж стана толкова чувствителна? Вчера най-безочливо ме изнуди да ти плащам по сто долара на ден, за да си държиш устата затворена.
— Двеста долара на ден – уточни тя. – И това са пари, измъкнати с шантаж, така че има голяма разлика, нали? – ехидно се подсмихна Ема и го изгледа самодоволно.
Погледът му се плъзна по днешния й тоалет: къса джинсова пола в жизнерадостна оранжева разцветка и кремаво горнище, пъхнато в колана. Върху горнището отпред бяха щамповани китна градина и две пойни птички.
— Хубава блузка.
— Благодаря. Подариха ми я петокласничките за края на срока.
Докато се носеха по шосето, младата жена най-после имаше възможност да се полюбува на красотата на щата, който познаваше единствено от историческите книги. Крайпътните супермаркети, рекламните билбордове и ресторантите за бързо хранене не представляваха особен интерес за нея, но ширналите се пред нея простори направо отнеха дъха й. Не можеше да си представи нещо толкова различно от Лоуър Тилби или остарелите сгради на „Сейнт Гъртруд” от червени тухли, поизбелели от годините, безупречно поддържаните морави и старите дървета. Какво ли си е помислила лейди Сара Торнтън, когато е видяла тази безкрайна земя и това бездънно небе?
Наведе се напред, когато Кени понечи да паркира на друго забранено място.
— В никакъв случай.
— Нямах намерение да паркирам – заяви той с вид на оскърбена невинност. – Да се шляя из магазините с дами, не е сред любимите ми занимания, затова ще те оставя тук, а аз ще отскоча до най-близкото игрище за голф и ще поудрям малко топки за тренинг. Ще те взема след три часа.
— Благодаря, но не става. Отлично зная какво искам и няма да ми отнеме толкова дълго време. – Ема измъкна ловко ключовете от стартера. – Да тръгваме.
Той грабна ключовете от ръката й, но се потътри след нея, макар че през целия път до мола не престана да мърмори.
— Постарай се да не се мотаеш повече от половин час. Говоря сериозно, лейди Ема. След половин час аз и моето кади отпрашваме, със или без вас.
— Ъхъ. – Тя огледа витрините и почти веднага откри това, което търсеше. Посочи към кръгла бетонна пейка. – Чакай ме тук. Няма да се бавя.
— Ти си най-проклетата командаджийка, която съм имал нещастието да срещна. Да не би да си въобразяваш, че мога да стърча по средата на голям американски търговски център, без да предизвикам истински бунт?