Невъзможен копнеж
- Автор: Цветков Владислав
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Самиздат
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Невъзможен копнеж». Краткое содержание книги:
Светът на младия мъж се преобръща с краката на горе, когато Едуард — бивш астронавт — му разказва абсурдната история за отвличания от извънземни, тайни организации и… невъзможния копнеж на нов вид да продължи съществуването си с помощта на хората.
Нана се отправи към изхода.
— Крис, добре ли си?
— Да… Доста е силна за хлапе. На тази възраст са наистина раздразнителни! — въпреки че се закашля, все още се смееше.
— Изглежда се разбирате добре.
— И още как. Нана! Спри се!… Ален, да тръгваме!
Настигнахме я, а Крис се заизвинява за невнимателността си. Явно не си бе следял показателите, въпреки че ме предупреди за последиците. Отново взе да бърбори и да се оплита в приказките си. Защо ли го прегърна, преди да го удари? Дали беше вид привързаност, или я беше страх да не загуби сестра ѝ своя велс?
— Ален!
Едва не се сблъсках с Елей от трета контролна зала, придружена от още една вийнс.
— Елей, здравей!
— Какво става тук?! — попита Крис. — Да не да кръшкаш с тази мацка?!
— Какво? Не! Как ти хрумна?! Просто се познаваме.
— Да бе, тия на друг! — побутна ме с рамо.
— Престани да си измисляш!
— Бъзикам се, бе! И без това не поддават на флирт…
— Да не си пробвал да сваляш някоя?
— Тема за друг път… А вие! Елате с нас!
Нагло ги прегърна.
— Какво правиш? Остави ги!
— Казвам се Крис. Да отидем на разходка! — Ама, че си нахален!
Тръгна с тях напред, а ние с Нана ги последвахме. Приятелката на Елей се казваше Нисе. Запознахме се между приказките на Крис за това какъв голям спринтьор е бил в училище. Общо взето следвахме Крис и слушахме историите му почти през цялото време. Елей и Нисе изглежда се забавляваха, докато Нана си остана напълно безразлична.
— Искате ли да отидем в планетариума! — попита Крис.
— И планетариум ли има?
— Планетите са колкото пететажна сграда! Страхотно е!
Елей и Нисе се спряха.
— Ален. Крис. Ние ще тръгваме.
— Какво?! Тепърва се опознахме! — отвърна Крис.
— Останете да си поговорим още малко — едва успях да взема думата от Крис.
— Трябва да отидем при нашите велс.
Как не се сетих? Бяха по-млади от Луна и Сиел, затова мислех, че все още не им е време. Получи се неловко.
— Извинявайте, че ви накарахме да ни придружите така — опитах да замажа положението, а Крис ги пусна разочаровано.
— Беше интересно — отвърна Елей, преди да се тръгнат.
— Изглежда само тримата ще се любуваме на планетите и галактиките — рече Крис.
— Как знаеш къде се намират тези места?
— Корабите ни не се различават. Знам почти всяко кътче!
Планетариумът представляваше голяма и добре осветена зала, а по средата имаше нещо като рул, обърнат хоризонтално, носещ се на един-два метра от пода. Крис се отправи към приспособлението и го завъртя към себе си. Помещението плавно се затъмни. Последва рязко завъртане на обратно и покрай нас се появиха огромни планети. Наистина бяха с размерите на пететажна сграда.
— Готино, а?
Гледах изумено. Можех да видя всеки детайл — всяка река, планина, вулкан…
— Виж нещо още по-готино.
Крис се отправи до една от планетите и я бутна към друга. Двете се сблъскаха, образувайки невероятна предполагаема експлозия. След секунди и двете планети изчезнаха, след себе си оставиха астероидна мъгла.
— По-добро е и от 3D — възкликнах, досущ като малко дете.
— Далеч по-добро е, Ален…
На Нана не ѝ направи впечатление грандиозната гледка. Тя изкара холограмно изображение и до нея се появи стол, в който се настани и притвори очи.
— Нана, доспа ли ти се? — попита Крис.
Тя измърка, видимо унесена.
— И все пак си остава дете — казах.
— Да, 40 годишно дете.
— Какво?! На 40 ли е?!
— По-тихо, ще я събудиш!
— Ти сериозно ли? — понижих тон. — Изглежда на 10.
— Не ти ли е минало през акъла, че могат да живеят по-дълго от нас?
— Да, но не и с такава разлика…
— На колко мислиш, че е Сиел?
— Сиел? Давам ѝ най-много 30…
— 100! — прекъсна ме той.
— Ти шегуваш ли се?! Твоята вийнс е на 100 години?!
— Да не смяташ, че Луна е на по-млада?
— Не е за вярване… Не приличат на годините си.
— Все пак са извънземен вид. Не можем да ги сравняваме с хората.
Крис отиде при Нана и я погали по косата.
— Изглеждаш привързан към нея.
— Да, напомня ми на сестра ми.
— Не ти ли се иска да я видиш?
Едва сега долових тъгата в очите му.
— Да… И то много… Беше на 11 годинки. Почина от левкемия преди четири. — Ама, че съм идиот!
— Съжалявам…
— Знаеш ли, че отначало, когато дойдох Нана дори не ме поглеждаше. Но един ден я видях да се опитва да достигне нещо в апартамента на Сиел и аз ѝ го подадох. Оттогава започна да ме следва навсякъде. Заради един малък жест.
— Крис…
— Да оставим мрачните теми.
— Прав си.
— Въпреки всичко ние сме късметлии.
— Защо мислиш така?
— Очакваше ли нещо подобно да ти се случи? И да разбереш толкова много за света…