Невъзможен копнеж

От другата страна се задаваха три сенчести фигури, които, както винаги, ме поразиха. Друг мъж от Земята, лилав като мен. До него имаше две вийнс, а едната от тях беше още дете.

— Велх Луна — поздрави възрастната вийнс, слагайки ръка на корема си, и прегъвайки се за лек поклон.

— Велх Сиел — Луна отвърна на поздрава.

Сиел бе облечена с дрехи подобни на моята вийнс, притежаваше красиви черти, но не достатъчно. Може би започнах да се поддавам на мистериозния чар на Луна.

— Здрасти, Ален! — усмихнато ме заговори лилавият мъж.

— Познаваме… ли се?

Изглеждаше симпатяга, горе-долу на моите години.

— Не, но си знаем имената, нали?

— Не зная твоето… дори, че има друг като мен…

— Какво?! Ама, че си безгрижен! — Какъв е пък тоя, бе?!

— Луна, защо не си ми казала?!

— През повечето време все ти се доспиваше, затова нямах този шанс.

Усещах накъде бие, но не знаех, че е способна да се будалка така с мен.

— Ален, това е Велх Сиел на „Ерени 3-ОС“ — представи ми новодошлите моята вийнс.

Изимитирах тяхното движение за поздрав, защото невежеството ми подсказа само това.

— А това е сладката малка Нана — допълни енергично лилавия мъж. — Сестра е на Сиел. А за протокола, аз съм Крис.

— Ален, тя е енис — каза Луна.

— Имаш предвид момиче?

— Да.

— Ерени… от ерс и енис… Греша ли?

— Правилно — отвърна Сиел. — „ОС“ в съкращението на корабите ни е бившата ни Галактика и планета.

— Галактика Омлен, планета Сакон — допълни Луна.

— Ама ти наистина май си проспал учебните занятия? — Крис се затича към мен и ме прегърна с една ръка, сякаш бяхме първи дружки.

— Ален, давай да ходим в спортния център!

— Къде? Какъв спортен център?

— И това ли не знаеш? Какво си правел досега, наистина? — Какъв му е проблемът на тоя?

— Трудно е за обяснение…

— Имат страхотен фитнес. Особено с всички тези вийнс, които тренират — прошепна ми тихичко на уше.

— Крис, не се увличай прекалено — скастри го Сиел. — След два часа трябва да се връщаме на кораба.

— Дадено, мадам! — Ето още един под чехъл!

За пръв път виждах такъв жизнен и енергичен човек. Зад всяка негова дума имаше усмивка и забавен сарказъм, но и той като мен явно се подчиняваше на своя вийнс.

— Нана, ела и ти!

Хвана ни за ръцете и ни повлече към асансьора. Попитах с поглед Луна, но тя изглежда нямаше нищо против.

Докато вървяхме към спортния център Крис не млъкна. От една тема скачаше на друга, докато сам не се оплиташе в приказките си. Нана се оказа типична за вида си — не си отваряше устата. Бях сигурен, че щеше да побърка Луна, ако го беше избрала за велс.

— Пристигнахме — рече Крис.

Отвори вратата, разпадайки я на съставните ѝ части.

В залата беше пълно със сиви мъже и жени, които правеха упражнения на уреди, които бяха почти невидими.

— Като фитнес зала на бъдещето е… — възкликнах.

— Това е бъдещето. Идвай по-бързо. Давай да се изтощим! — провикна се и побягна напред из тълпата, която го наблюдаваше.