Окото на света

— И ти ли знаеш? — попита младежът, а Лан кимна.

— Знам нещо, но не всичко. То само ли ти дойде, или си срещнал някой наставник, посредник?

— Имаше един човек — бавно отвърна Перин. „Той знае, но дали си мисли същото като Моарейн?“ — Каза, че името му било Илиас. Илиас Мачира. — Лан въздъхна тежко и Перин го изгледа накриво.

— Ти познаваш ли го?

— Познавах го. Той ме научи на много неща. За Погибелта, както и на това. — Лан докосна дръжката на меча си. — Самият той беше Стражник преди… преди онова, което го сполетя. Червената Аджа… — Той млъкна и хвърли поглед към Моарейн, която бе прилегнала под едно дърво.

За пръв път, доколкото си спомняше, Перин забеляза Лан да проявява неувереност. В Шадар Логот Лан беше уверен в себе си и силен, а също и когато бе заставал срещу Чезнещи и тролоци. И сега не се страхуваше — Перин беше сигурен в това, — но беше предпазлив да не каже твърде много. Сякаш това, за което говореше, представляваше някаква опасност.

— Чувал съм за Червената Аджа — каза момчето на Лан.

— И несъмнено повечето от това, което си чувал, е погрешно. Трябва да разбереш, в Тар Валон има… фракции. Някои са готови да се сражават с Тъмния по един начин, други — по друг. Целта е една и съща, но разликите… разликите могат да доведат до съдбоносна промяна в нечий живот, или до края му. Не само на отделни хора, но и на цели народи. Той добре ли е? Илиас имам предвид?

— Така мисля. Белите плащове казаха, че са го убили, но Пъструша… — Перин изгледа с неудобство Стражника. — Не знам. — Лан, изглежда, беше готов да приеме, макар и с неохота, че наистина не знае, и това го окуражи. — Тази връзка с вълците. Моарейн, изглежда, смята, че е нещо, което… нещо, което го е направил Тъмния. Нали не е така? — Не можеше да повярва, че Илиас е Мраколюбец. Но Лан не му отговори веднага и на лицето на Перин изби пот, студени капчици, които нощта правеше още по-студени.

— Сам по себе си, не. Някои са убедени, че е, но грешат; това нещо е твърде древно и отдавна е било изгубено, още преди появата на Тъмния. Но помисли си само какви случайности са намесени тук, ковачо, и дали е изобщо случайност? Понякога в Шарката се вплитат случайности — случайности поне в нашите очи, — но може ли да е случайност това, че тъкмо ти си срещнал човек, който може да ти стане наставник в това нещо, и тъкмо ти се оказваш този, който може да усвои неговото наставничество? Шарката оформя Велик сплит, това, което някои наричат Ширит на Вековете, и вие, момци, се оказвате централни фигури в него. Сега вече не смятам, че в живота ви съществува някакъв друг избор. Дали сте избрани тогава? И ако да — от кого? От Светлината или от Сянката?

— Тъмния не може да ни докосне освен ако не споменем името му. — Перин мигом се сети за сънищата с Баал-замон, сънища, които бяха нещо повече от сънища. Изтри с длан потта от лицето си. Не може.

— Упорит и твърд като камък — промълви замислен Стражникът. — Може и да се окажеш достатъчно упорит, за да се спасиш в края на краищата. Но не забравяй времената, в които живеем, ковачо. Не забравяй онова, което ти каза Моарейн Седай. В тези времена много неща се разтварят и рухват. Стари прегради се кършат, стари стени се рушат. Преградите между това, което е, и онова, което е било, между сегашното и онова, що предстои. — Гласът му стана мрачен. — Стените на затвора на Тъмния. Може би това е краят на един Век. Може би ще доживеем да видим раждането на нов Век. А може и това да се окаже краят на Вековете, краят на самото време. Краят на света. — Изведнъж той се засмя, но усмивката му беше мрачна. Смехът му прозвуча като смях в подножието на бесилка. — Но това не е наша грижа, нали, ковачо? Ние ще се сражаваме със Сянката, докато дишаме, и ако тя ни надвие, ще се смъкнем надолу, хапейки и дращейки с нокти. Вие, хората от Две реки, сте твърде упорити, за да се предавате. Недей да те е грижа дали Тъмния се е намесил в живота ти. Сега отново си сред приятели. Помни, Колелото тъче, както то само пожелае, и дори Тъмния не може да промени това, особено след като Моарейн бди над теб. Но преди всичко бързо трябва да намерим приятелите ти.