Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Изобщо не му се искаше да се бърка в кемлинската политика. Но сега май беше твърде късно. Не че беше направил съзнателно избора си — беше се получило случайно, но тъй или иначе резултатът бе налице с червения плат, с който бе увил меча си. Нещата в града се бяха развили по такъв начин, че никой вече не можеше да остане неутрален. Дори чужденците носеха кокарди и ръкавици или бяха увили мечовете си, и повечето от тях бяха предпочели белия цвят, а съвсем малко червения. Може би повечето не мислеха по този начин, но се намираха извън родния си край, а тук, в Кемлин, това беше преобладаващото настроение. Хората, които поддържаха кралицата, ходеха на групи, за да се бранят едни-други, доколкото изобщо излизаха навън.
Днес обаче всичко беше по-различно. Поне на повърхността. Днес Кемлин празнуваше тържеството на Светлината над Сянката. Днес Лъжедраконът беше доведен в града, за да бъде показан пред кралицата преди да го отведат в Тар Валон.
Никой не споменаваше за тази част от предстоящото събитие. Никой друг освен Айез Седай, разбира се, не можеше да се справи с един мъж, който наистина владее Единствената сила, но никой не желаеще да говори за това. Светлината беше победила Сянката и воините на Андор бяха на първата линия в тази битка. За днес това беше най-важното. За днес всичко друго можеше да бъде забравено.
Дали наистина можеше, зачуди се Ранд. Тълпата тичаше напред, пееше и развяваше знамена, смееше се, но хората, които държаха на червения цвят, вървяха заедно, на плътни групи от по десетина-двадесет души, и сред тях нямаше нито жени, нито малки деца. Той прецени, че се падат поне по десет души, придържащи се към белия цвят, срещу един, не криещ привързаността си към кралицата. Не за първи път съжали, че белият плат не беше по-евтиният. „Но щеше ли господин Джил да ти помогне, ако беше предпочел бялото?“
Тълпата беше толкова гъста, че бутането изглеждаше неизбежно. Дори Белите плащове не се радваха на обичайното празно пространство, което в други дни се отваряше около тях. Оставил се тълпата да го влачи към Вътрешния град, Ранд не пропусна да забележи, че и в този момент не всички вражди са обуздани. Видя как един от Чедата на Светлината, един от трима, беше бутнат отзад така, че за малко щеше да падне. Белият плащ едва запази равновесие и понечи да изругае мъжа, който го беше сбутал, когато друг мъж го блъсна с преднамерен, добре прицелен удар в рамото. Преди играта да загрубее, другарите на Белия плащ го издърпаха от тълпата и се спряха до един праг, под който намериха убежище. Тримата изглеждаха разколебани дали да гледат с обичайния си осъдителен поглед, или невярващо. Тълпата продължи да се стича покрай тях, все едно че никой не беше забелязал инцидента, а може би наистина беше така.
Само преди два дни никой не би посмял да направи такова нещо. Нещо повече, както Ранд забеляза, мъжете, замесени в блъскането, носеха бели кокарди. Общо взето се смяташе, че Белите плащове поддържат онези, които са против кралицата и нейната съветничка Айез Седай, но това май нямаше особено значение. Хората просто си позволяваха неща, за които в други дни не можеха и да помислят. Днес ще блъснеш някой Бял плащ. Утре току-виж ти се удало да свалиш цяла кралица? Изведнъж съжали, че около него няма повече мъже, носещи червено. Подбутван от бели кокарди и ръкавици, той внезапно се почувства самотен.
Белите плащове забелязаха, че се е загледал към тях, и отвърнаха на втренчения му поглед, сякаш доловиха в него някакво предизвикателство. Той се остави една запяла групичка сред човешката гмеж да го повлече със себе си извън заплашителния им поглед и запя заедно с тях.
Маршрутът, по който предстоеше да преведат Лъжедракона през Кемлин, беше добре известен. Улиците по него се пазеха чисти от плътни кордони на кралската гвардия и облечени в червени палта стражи с пики, но хората се тълпяха зад тях рамо до рамо, бяха накацали дори по прозорците и покривите. Ранд си проправи път към Вътрешния град, мъчейки се да се добере по-близо до кралския палат. В главата му се въртеше натрапчиво мисълта да види как Логаин е изправен пред кралицата. Да види Лъжедракона и кралицата, и двамата… ето това беше нещо, за което не можеше и да мечтае у дома.
Вътрешният град беше построен върху хълмове и по-голямата част от градежите на Огиер все още бяха запазени. Докато улиците из Новия град се кривяха произволно, в налудничави спирали, то тук те следваха кривините на хълмовете, сякаш представляваха естествена част от самия терен и при всеки завой предлагаха на очите нови смайващи гледки.