Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Скот се изкачи по стълбите на училището. Последния път, когато беше тук, само преди няколко седмици, изнесе лекция за Хонконг, който познаваше от ваканциите след занятията в един английски пансион. Трудно му беше да им обясни що за място е тази автономна територия с нейните безбройни улици, тайфуни, пръчици за хранене и йероглифи, странни храни и пиратски капитализъм, сгушен под необятността на Китай. „Радвам се, че сме си пак в Шотландия — мислеше си той. — Радвам се, че Стареца ще започне да ръководи контролната кула, която ще е моя някой ден.“
— Капитане, трябва да седнеш ей там — каза Назири и посочи един стол в дъното на ниската, пълна с хора стая. Алисадър и четиримата от Зелените ленти се бяха разположили на масата, където обикновено седеше учителят. Пред тях седяха Ничак хан и моллата, наобиколени от селяни.
— Какво става тук?
— Има такова… събрание.
Скот видя, че Назири го хваща страх, и се запита какво би направил той самият, ако Зелените ленти започнат да го бият. „Би трябвало да имам черен пояс по карате или да съм боксьор, за да се справя“ — помисли си той с досада, докато се мъчеше да разбере леещия се фарси от устата на водача.
— Какво казва той, ага? — прошепна Скот на Назири. — Ами… той… той казва на Ничак хан как ще бъде управлявано селото за в бъдеще. Моля ти се, изчакай, после ще ти обясня — отвърна Назири и се отмести.
След малко тирадата спря. Всички очи се обърнаха към Ничак хан. Той бавно се изправи. Беше сериозен, каза само няколко думи — дори Скот ги разбра:
— Яздек ще си остане кашкайски.
Той обърна гръб на масата и тръгна да си върви, последван от моллата.
Водачът ядосано излая нещо на двама от Зелените ленти и те му преградиха пътя. Ничак хан ги разбута, но го сграбчиха други, напрежението рязко се увеличи и Скот видя как един селянин незабелязано се измъква от стаята. Зелените ленти, които държаха Ничак хан, го обърнаха с лице към Алисадър, останалите четирима скочиха и яростно се развикаха. Никой не докосна стария молла. Той вдигна ръка и започна да говори, но Алисадър го заглуши с крясъци и сред селяните се разнесе глух ропот. Ничак хан не се съпротивляваше на хората, които го държаха, само изгледа Алисадър и Скот почувства омразата му като физически удар.
Водачът произнесе високопарна тирада пред всички селяни, след което посочи обвиняващо Ничак хан и още веднъж му заповяда, да се подчини, но той пак отказа и изрече тихо:
— Яздек е в Кашкай и ще си остане кашкайски.
Алисадър седна, другите четирима също. Той пак посочи с пръст Ничак хан и каза нещо. Селяните ахнаха слисани. Четиримата до водача кимнаха в знак на съгласие. После Алисадър изрече само една дума, която изсъска в тишината като коса:
— Смърт!
Стана и излезе, последван от селяните и Зелените ленти, които носеха Ничак хан за ръцете и краката. В суматохата бяха забравили за Скот и той се сви, за да не го забележат. Остана сам.
Навън Зелените ленти завлякоха Ничак хан до стената на джамията и го изправиха там. Сега на площада нямаше никакви селяни. Тези, които излизаха от училището, също бързаха да изчезнат. С изключение на моллата. Той бавно се приближи до Ничак хан и застана до него с лице към Зелените отряди, които приготвяха пушките си. По нареждане на Алисадър двама от тях издърпаха стареца настрана. Ничак хан чакаше мълчаливо и с достойнство, погледна ги и се изплю в снега.
Изневиделица тресна изстрел от карабина. Алисадър беше мъртъв още преди да се свлече на земята. Настъпи внезапна тишина. Зелените ленти панически се защураха, после се вкамениха. Някакъв глас извика:
— Аллах акбар! Хвърлете оръжието!
Никой не помръдна. Един от екзекуторския взвод рязко насочи пушката си към Ничак хан, но падна мъртъв, преди да успее да натисне спусъка.
— Аллах акбар! Хвърлете пушките!
Един от Зелените ленти пусна своята и тя издрънча на земята. Веднага го последва друг, трети се втурна към камиона, но падна мъртъв, преди да измине и десет метра. Сега вече всички хвърлиха пушките на земята и застинаха по местата си.
Вратата на къщата на Ничак хан се отвори и се показа жена му с насочена карабина, следвана от младеж, също с оръжие. Тя тръгна към тях, лицето й пламтеше от гордост. Беше десет години по-млада от мъжа си. Из площада се чуваше само дрънкането на обеците и верижките й, придружено от шумоленето на дългите й светлокафяви и червени поли.