Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Но това е вече друга тема. Междувременно освен този зловещ свят съществуваше и друг — светът на по-обикновените кора, на онези, които държаха магазинчета, занимаваха се със застрахователна дейност или имаха ферми и се мъчеха някак да живуркат и да изплащат дълговете си. Дори от бетонното шосе към Нови Орлеан, с което Хюи бе прорязал обраслите с кипариси мочурища, можеха да се съзрат бедняшки колиби от палмови листа или ламарини, изникнали като плесен под високите кипариси, обградени от зеленясали блата и невидели слънце.
А само на няколко мили от тях се намираше университетът. Между студентите се появяваше понякога някое недодялано момче от най-дълбоката провинция или от някоя бедна ферма в околия Уин, което гореше от амбиции, от страшна енергия и жажда за знания. И човек неволно си спомняше парадокса, че това е станало благодарение на Хюи, само на Хюи. Защото „по-свестните“ преди Хюи не бяха направили почти нищо, за да измъкнат момчетата като това от мрака на невежеството…
В романа Талос стана Уили Старк, а заглавието „Горда плът“ се превърна в „Цялото кралско войнство“. Редица причини, някои от които чисто технически, доведоха до това преобразуване, но една от най-важните беше обстоятелството, че пиесата ми се стори твърде тясна като форма, за да обхване човешката среда, благодарение на която се издига тази личност: властникът трябва да запълни — по потайни и неведоми пътища — някаква празнина у народа от неговия свят. Съотношението между факти и художествена измислица също бе една от причините, които ме накараха да превърна пиесата в роман. Когато в 1943 г. започнах романа, който е по-реалистичен, по-последователен и документален по метод (но не и по дух!), отколкото пиесата, отдавна вече бях напуснал Луизиана и нейната действителност. Сега от тази действителност бяха останали само спомени, затова по-лесно можеше да се смели във въображението. Дори старецът край пътя — онзи, когото взех в колата си на път за Батон Руж — можеше вече да влезе в художественото произведение: и той се превърна в стареца, когото Джек Бърдън взема на връщане от Лонг Бийч, Калифорния, стареца с тика, който навежда Джек на мисълта за Големия Тик. А моят старец в Луизиана нямаше никакъв тик. Нито пък аз бях Джек Бърдън.
Аз никога не съм бил Джек Бърдън освен дотолкова, доколкото писателят трябва да живее с и в героите си. В този смисъл бях също Адъм Стантън, Уили Старк, Сади Бърк, Захарчо и всички останали. А това ме навежда на една последна мисъл. Колкото и важен да бе за романа ми диалектическият спор между мита Хюи и мен, той все пак е по-маловажен от онази по-дълбока и по-скрита диалектика, чийто единствен език са образите и действията в един роман. И колкото и важно да бе обстоятелството, че познавах Луизиана, по-важно бе, че познавах и една друга страна: защото всеки роман, добър или лош, трябва по необходимост да описва историческите, социологическите и политическите процеси в една страна с фантазия, която да надхвърля действителността в Луизиана по време на Хюи…
И тогава ми хрумна да направя моя разказвач, Джек Бърдън, студент по американска история, който пише дипломната си работа въз основа на семейни книжа и документи. Образът от тези книжа и документи — Кас Мастърн — в личния си живот и в едно обществено събитие като Гражданската война изпада в морална и психологическа криза. Накрая обаче, мъчейки се да надмогне тази криза, той намира в това смисъла на живота. И на смъртта. А Бърдън, който в момента не е в състояние да намери смисъл в своя живот, просто бяга от обвинението, съдържащо се в материалите, въз основа на които прави дипломната си работа. И така той е готов, поне за този момент, да приеме в друг вид заобикалящия го свят — нещо като огледален образ на оня свят, в който е живял Кас Мастърн; и намира убежище в света, предложен му от Уили Старк.
Но с това историята не свършва.
Робърт Пен Уорън
Уест Уордсбъро, Върмонт