Электронная книга - «Сърца за изгаряне [bg]». Краткое содержание книги:
Момче се запознава с момиче на едно гробище. Хора в бяло откарват момичето с бял джип. Момчето вижда момичето на същата скамейка в същото гробище година по-късно. Случайност? Обреченост? Съдба? След трагичната смърт на родителите си Джак Тач живее с леля си Джо. Един ден (по-точно — на 8-ми август), когато двамата с лелята са на гробището, Джак вижда тъмнокосо момиче, седнало на скамейка и четящо „Големите надежди“ от Дикенс. То е осемгодишно, казва се Стела и след минути изчезва, ала хлапакът вече е в плен на мистерията. Стела отново и отново ще се появява в живота му, и то винаги на същото място и на същата дата. Обгърната с тайнственост, загадъчна, дори малко злокобна — той е обсебен от нея. После… започват да се изникват труповете. Тела на хора, които са обгорени, но дрехите им са непокътнати. Детективите от полицията Брайър и фогел тръгват по следата и се натъкват на странен факт — ден след поредната среща на Джак и Стела винаги се появява овъглен труп. А някъде на тайно място, непознато за света, момче без име, известно само като Обект „Д“ живее в пълна изолация. То носи маска и притежава толкова страховита дарба, че е обречено: онези, които го контролират, никога няма да му позволят да напусне секретната лаборатория. Каква е връзката между Джак и Стела, загадъчните убийства и Обект „Д“? Какви са злите сили, които са зад един чудовищен проект? Хорър, трилър, фантастика — Джонатан Баркър разбърква главозамайващ коктейл от тези жанрове. Резултатът? Роман, който не се вписва в рамките на обичайното.
Много нелюбезен въпрос. Такъв, какъвто не бе учтиво да се задава на напълно непознат човек. Особено когато имаш остатъци от макарони със сирене, размазани по цялата си физиономия.
Мъжът вдигна очи от менюто. Беше решил да си поръча специалитета на деня. Усмихна се на момчето. Обикновено действие, но вероятно доста болезнено, като се има предвид как се опъна обезобразената кожа по лицето му. Дори и да го заболя обаче, с нищо не се издаде.
Мъжът посочи белега си и сви рамене. След това на езика на жестовете отговори на момчето.
Хлапето прехапа долната си устна и се намръщи.
Не разбра нищо.
Необразована младеж.
Децата днес се интересуват само от видеоигри, социални мрежи и стрийминг. Дните, когато човек отваряше книга, за да научи нещо ново, да се усъвършенства, да се просвети и да развие интелекта си, са безвъзвратно отминали. Може би, ако се печелеха точки от четене на книги в училище, младото поколение би било склонно да отупа прахта от старите томчета. Ако можеха да минат на следващото ниво, като откраднат някой чийткод, може би щяха да се заинтересуват.
Мъжът вдигна показалец. Изрови смартфона от джоба на якето си, метнато на празното място до него.
Отвори едно от приложенията, написа нещо, натисна бутона за възпроизвеждане и притисна телефона до изпоцапаната с макарони и сирене глава на хлапето.
От телефона се разнесе компютърно синтезиран глас, който звучеше почти като човешки. С перфектна интонация и тембър той произнесе:
— Аз съм прекрасен мъж.
Момчето обмисли това за секунда, след което кимна.
Запис в дневника 08/08/2020
Обекти „Д“ и „К“
Аудио/Видеозапис:
СИСТЕМАТА СЕ РЕСТАРТИРА
Екип за наблюдение „Чартър“ 412
Бележка от автора
Това беше книга, която просто трябваше да напиша. След като приключих трилогията за Убиеца „Четирите маймуни“, се нуждаех от нещо светло, нещо по-положително, с което да изчистя трудните за достигане места в мозъка си. Докато пишех У4М, се забавлявах, но имаше не един и два момента, когато отмествах лаптопа си, облягах се назад и си казвах: „Това наистина ли излезе от моята глава?!“
Обикновено не говоря за процеса си на писане, но в крайна сметка съм сред приятели, нали така? В писателския свят съм известен като „pantser“34. Никога не си правя конспекти. В „За писането“ Стивън Кинг посочва, че ако той не знае накъде върви историята, няма начин и читателят да разбере. Подписвам се с две ръце под твърдението му. Няма нищо лошо в това да седнеш и да си нахвърляш предварителен план. Някои от най-прочутите автори подхождат именно по този начин. И затова са толкова известни. Съмнявам се, че някога ще ги настигна. Тази книга започна без абсолютно нищо, освен заглавието и първия абзац с цитата на думите на Джак, когато е двайсет и две годишен — първия ни поглед към Стела и към онова, което предстои. Оттам нататък просто се опитвах да не изоставам, докато Джак разказваше историята за своя изумителен живот и хората около него.
А Джак разказа огромна история.
Не само като обем (въпреки че това е най-дебелата ми книга засега), но и като обхват. Една история може да се чувства огромна. Предишните ми книги се развиваха в сравнително кратък период — дни, часове… Имам една все още непубликувана, която се развива в рамките на една-единствена минута. За да разкажа историята на Джак и Стела както трябва, знаех, че ще трябва да живея десетилетия с техния ритъм. Открих, че това не е просто предизвикателство, но и приятна и забавна работа. Даде ми възможност да проследя развитието на героите с много по-голям размах, отколкото съм опитвал, позволи ми да се сближа с всеки герой от тази книга, да ги наблюдавам как израстват и в някои случаи, да държа ръката им, докато си отиват от този свят.
Няма да лъжа — плаках за Джо. Плаках за Герди.
Жадувах за още един бургер в „Закусвалнята на Крендал“ и понякога, когато шофирам по Браунсвил Роуд в Брентууд, Пенсилвания, и минавам покрай мястото, където в света на Джак се намираше закусвалнята, емоциите ме връхлитат с пълна сила.
Което пък ми напомня…
вернуться
34
Пантсър (pantser) е автор, който не нахвърля предварително сюжета за предстоящата си книга, за разлика от другия тип писатели — плотърс (plotters), които започват със съставянето на план за сюжетната линия (plot). — Б.пр.
![Сърца за изгаряне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/2/srca-za-izgaryane-bg-download.jpg)
