Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Младоженката беше облечена в бяло и сиво, цветовете, които истинската Аря щеше да носи, ако бе доживяла до сватбата си. Теон носеше черно и златно, наметалото му бе затегнато на рамото с груб железен кракен, изчукан за него от един ковач в Бароутън. Но под качулката косата му беше бяла, а плътта му имаше сивкав оттенък като на старец. „Най-сетне Старк“, помисли си той. Ръка за ръка двамата с младоженката минаха през сводеста каменна врата и бели струи мъгла обвиха краката им. Барабанът тръпнеше като девиче сърце, гайдите пищяха високо, сладко и подканящо. Горе над дърветата в тъмното небе плуваше лунен сърп, полускрит от мъглата, като око, надничащо през копринено було.
Теон Грейджой не беше чужд на тази гора на боговете. Беше играл тук като момче, скачаше по камъните в студеното тъмно езерце под язовото дърво, крил беше съкровищата си в хралупата на древен дъб, дебнел беше катерици с лък, който сам си беше направил. По-късно, като по-голям, беше накисвал отоците си в горещите извори след многото упражнения на двора с Роб, Джори и Джон Сняг. Сред тези кестени, брястове и смърчове беше намирал тайни места, където можеше да се скрие, щом поискаше да е сам. Тук за първи път бе целунал момиче. По-късно друго момиче го бе направило мъж на един опърпан юрган под ей онази сиво-зелена секвоя.
Но никога не беше виждал гората на боговете такава: сива и призрачна, изпълнена с топла мъгла, плуващи светлини и шепнещи гласове, които сякаш идеха отвсякъде и отникъде. Горещите извори под дърветата димяха. Топли пари се вдигаха от земята и загръщаха дърветата във влажния си дъх, пълзяха нагоре по стените и рисуваха ледени завеси по високите прозорци.
Имаше нещо като пътека, лъкатушеща тясна ивица напукани камъни, обрасли с мъх и полузаровени под навята пръст и нападали листа, станала измамна от дебелите кафяви корени, избили над повърхността. Той поведе младоженката по нея. „Джейни, името ѝ е Джейни, римува се с мъчение.“ Но не трябваше да мисли това. Ако това име се изплъзнеше от устните му, можеше да му струва пръст или ухо. Вървеше бавно и внимаваше при всяка стъпка. Липсващите пръсти на краката му го принуждаваха да куца, щом забързаше, а нямаше да е добре да се спъне. Една грешна стъпка щеше да загрози сватбата на лорд Рамзи и лорд Рамзи можеше да накаже такава тромавост, като одере оскърбилия го крак.
Мъглите бяха толкова гъсти, че само най-близките дървета се виждаха, с мяркащи се зад тях високи сенки и смътни светлини. Покрай лъкатушещата пътека и по-назад сред дърветата блещукаха свещи, като светулки, плуващи в топла сива супа. Беше като някакъв странен подземен свят, място неподвластно на времето, място между световете, където прокълнатите се скитат скръбни, докато намерят пътя си към ада, който са заслужили с греховете си. „Всички ли сме мъртви, тогава? Дали Станис е дошъл и ни е избил в съня ни? Тепърва ли предстои битката, или вече е водена и загубена?“
Тук-там факли хвърляха ръждивочервено сияние по лицата на сватбените гости. Мъглите връщаха треперливата им светлина така, че правеше лицата им зверски, получовешки и разкривени. Лорд Стаут се превърна в мастиф, старият лорд Локи в лешояд, Ъмбър Курвенската напаст в каменно чудовище, Големия Уолдър Фрей в лисица, Малкия Уолдър в червен бик, липсваше му само халка на носа. Лицето на самия Рууз Болтън беше бледосива маска, с две парчета мръсен лед на мястото на очите. Над главите им дърветата бяха пълни с гарвани, накокошинени, клечаха присвити по голите кафяви клони, зяпнали зрелището долу. „Птиците на майстер Лувин.“ Лувин беше мъртъв и майстерската му кула беше изгоряла, но гарваните бяха останали. „Това е техният дом.“ Теон се зачуди какво ли щеше да е, ако си имаше дом.
После мъглите се отдръпнаха, като завеса на представление на глумци, за да разкрият нова сцена. Дървото на сърцето се появи пред тях, разперило широко костеливите си клони. Нападали листа лежаха около широкия дънер на червени и кафяви преспи. Тук гарваните бяха най-нагъсто, мърмореха си на тайния език на ятото. Рамзи Болтън стоеше под тях, с високи ботуши от мека сива кожа и черен кадифен жакет с ивици розова коприна и блещукащи капки гранат. На лицето му заигра усмивка.