![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми пак за него — за кораба, който отведе Младия Иън — каза Джаред. — Как плава? Високо ли газеше или ниско, много ли беше натоварен?
Джейми затвори очи за миг, концентрирайки се, и ги отвори с кимване.
— Много беше натоварен, сигурен съм. Оръдията бяха едва на шест стъпки над водата.
Джаред кимна доволен.
— Тогава е напускал пристанище, не се е връщал. Имам хора на всички главни пристанища във Франция, Португалия и Испания. С малко късмет ще намерят откъде е тръгнал и тогава ще научим със сигурност накъде пътува, от документите. — Тънките му устни внезапно се извиха надолу. — Освен ако не се окаже пиратски, който пътува с фалшиви документи.
Той внимателно остави настрани малкото писалище, чиято махагонова повърхност бе силно потъмняла с годините, и се изправи сковано.
— Е, само това можем да сторим засега. Нека идем вкъщи. Матилд ще ни чака с вечерята. Утре ще ти покажа манифестите и ордерите, а жена ти може да си намери билки.
Беше почти пет часът, съвсем тъмно по това време на годината, но Джаред имаше двама души, които щяха да ни придружат по краткия път до къщата му с факли и въоръжени с дебели тояги. Хавър беше процъфтяващ пристанищен град, а този квартал не беше подходящ за разходки по тъмно, особено ако се знае, че си богат търговец на вино.
Въпреки изтощението от пътуването, потискащата теснотия, силната миризма на пристанището и глада, аз се обнадеждих, докато следвахме факлите по тесните тъмни улици. Благодарение на Джаред поне имахме шанс да намерим Младия Иън.
Джаред се бе съгласил с Джейми, че ако пиратите на „Вещица“ — защото аз ги смятах за такива, — не са убили Иън веднага, вероятно няма да го наранят повече. Здраво момче от всяка раса можеше да бъде продадено като роб или слуга в Западните Индии за повече от двеста паунда; доста добра сума по това време.
Ако наистина искаха да спечелят добре от момчето, и ако узнаехме пристанището, към което пътуваха, нямаше да е особено трудно да го намерим и освободим. Лек вятър и мразовити капки от надвисналите облаци леко потушиха оптимизма ми, като ми напомниха, че дори да не е трудно да намерим Иън, щом стигнем в Западните Индии, все пак и „Вещица“, и „Артемида“ трябваше първо да се доберат до островите. А зимните бури вече започваха.
Дъждът се засили през нощта, трополеше неуморно по каменните плочи на покрива. Обикновено това би трябвало да е успокоителен и уютен звук; но при настоящите обстоятелства тихото барабанене звучеше заплашително.
Въпреки обилната вечеря и отличните вина, аз не можах да заспя, умът ми все призоваваше образи на мокри от дъжда платна и високи вълни. Поне страховитите видения държаха будна само мен; Джейми не беше се качил горе, остана да говори с Джаред за предстоящото пътуване.
Джаред беше готов да рискува кораб и капитан, за да ни помогне. В замяна Джейми щеше да пътува като надзорник на товара.
— Като какво? — попитах аз.
— Суперкарго — обясни търпеливо Джаред. — Това е човек, който има за задача да наглежда товаренето и разтоварването, продажбата и разпределението на товара. Капитанът и екипажът просто управляват кораба; някой трябва да се грижи за съдържанието му. В случай че товарът е застрашен, заповедите на надзорника на товара могат да отменят дори тези на капитана.
И така, беше уредено. Макар че Джаред бе готов да поеме риск заради роднина, не виждаше защо да не спечели нещо от цялата работа. Поради това набързо уреди какво да се натовари в Билбао и в Хавър; щяхме да тръгнем за Ямайка, за да го разтоварим там, и щяхме да натоварим „Артемида“ с ром, произведен от захарната плантация на „Фрейзър и сие“ в Ямайка за връщането.
А връщането нямаше да се случи, докато не се оправеше времето, в края на април или началото на май. Междувременно, между пристигането ни в Ямайка през февруари и връщането в Шотландия през май, Джейми щеше да има на разположение кораба и екипажа, за да отиде до Барбадос — или на други места, — за да търси Младия Иън. Три месеца. Надявах се да е достатъчно.
Това беше много щедро от страна на Джаред. Все пак той бе достатъчно богат, за да си позволи да изгуби един кораб. Това щеше да го разстрои, но не и да го разори. Не ми убягна и фактът, че докато Джаред рискуваше малка част от богатството си, ние рискувахме живота си.
Вятърът като че ли утихваше; вече не виеше в комина с такава ярост. Сънят все още бягаше от мен, затова станах от леглото, завих се с кувертюрата и отидох до прозореца.