Каменният кръг [bg]

Той кимна.

— Да, прехвърлиха го на борда, ясно го видях. Предполагам, че това ни дава някаква надежда — помърмори сякаш на себе си. — Щом не са го убили веднага, вероятно няма да го убият. — Внезапно припомнил си, че съм там, той се обърна и ме погледна.

— Добре ли си, сасенак?

Бях се издрала на няколко места, бях много мръсна и краката ми трепереха от страх, но в общи линии бях добре.

— Добре съм. — Хванах ръката му. Този път ми позволи.

— Това е добре — рече тихо след миг. Стисна ръката ми под лакътя си и продължихме.

— Имаш ли някаква представа кои са? — Трябваше да говоря малко по-високо, за да ме чува над шума на морето зад нас, но не исках да мълчим.

Той поклати смръщен глава. Усилието да говори като че ли го изваждаше бавно от шока.

— Чух един от моряците да вика на другите на борда, говореше на френски. Това не доказва нищо — моряците са от къде ли не. Все пак съм виждал достатъчно кораби по пристанищата, за да си мисля, че този не прилича на търговски — нито пък на английски — добави той. — Макар че не мога да кажа защо. Може би заради начина, по който бяха нагласени платната.

— Беше син, с черна ивица — казах аз. — Само това успях да видя, преди да започнат да стрелят.

Дали можехме да го открием по това? Зрънцето на идеята ми даде надежда; вероятно ситуацията не бе така отчайваща, както си мислех. Ако Иън не беше мъртъв, можехме да открием накъде е тръгнал корабът…

— Видя ли име на него? — попитах аз.

— Име ли? — Изглеждаше изненадан. — Какво, на кораба ли?

— Корабите нямат ли имена, изписани на борда? — попитах аз.

— Не, защо? — Звучеше искрено объркан.

— Тогава как изобщо ги разпознават! — ядосах се аз. Изненадан от тона ми, той дори се усмихна леко.

— Аз пък си мисля, че не биха искали някой да знае кои са, като се има предвид с какво се занимават — рече сухо.

Вървяхме още малко, замислени. После попитах:

— Но как разпознават законните кораби, ако нямат имена ма корпусите?

Той ме погледна с извита вежда.

— Е, аз те различавам от другите жени, а името ти не е изписано на гърдите, нали?

— Не, само буквата „А“[21] — сопнах се, аз, но като видях празния му поглед, добавих: — Искаш да кажеш, че корабите се различават достатъчно на външен вид — и са достатъчно малко, — за да могат да ги познават лесно?

— Не и от мен — каза искрено. — Аз знам само няколко; кораби, чиито капитани познавам и на които съм се качвал по работа, и няколко товарни лодки, които сноват напред-назад толкова често, че съм ги виждал десетина пъти по пристанищата. Но един моряк ще знае много повече.

— Тогава вероятно е възможно да разберем кой кораб отведе Иън?

Той кимна, като ме гледаше любопитно.

— Да, струва ми се. Докато вървяхме, се опитвах да си припомня всичко видяно, за да го кажа на Джаред. Той знае много кораби и още повече капитани — вероятно някой от тях ще знае син кораб, широк в средата, с три мачти, дванайсет оръдия и смръщена фигура на носа.