Каменният кръг [bg]

— Важно е да съм на твой кораб… с някой от твоите капитани — увери го Джейми. — Размерът няма значение.

Джаред изви скептично вежда.

— Тъй ли? Е, може да размислиш в морето. Доста ще е бурно по това време на годината, а малък кораб ще подскача като тапа. Може ли да попитам как издържа прехода през Ламанша с малката шлюпка, братовчеде?

Лицето на Джейми, вече изпито и мрачно, стана още по-мрачно при този въпрос. Той беше човек на сушата и не само бе склонен към морска болест, но тя тотално го поваляше. Беше ужасно болен по целия път от Инвърнес до Хавър, макар че морето бе спокойно. Сега, шест часа по-късно, вече на брега, в склада на Джаред на кея, устните му още бяха побелели, а под очите имаше тъмни сенки.

— Ще се справя — каза кратко.

Джаред го изгледа със съмнение. Джейми не можеше да се качи дори на закотвен кораб, без да позеленее; а мисълта да прекоси Атлантическия океан в малък, силно клатушкащ се съд в продължение на два-три месеца — беше направо абсурдна. Тази мисъл тормозеше и мен от известно време.

— Е, предполагам, че няма друг начин — въздъхна Джаред, изказвайки мислите ми. — И поне ще имаш лекар подръка — добави с усмивка към мен. — Предполагам, че ще го придружиш, нали, скъпа?

— Разбира се — уверих го аз. — Кога ще е готов корабът? Искам да намеря хубава билкарница, за да се заредя за пътуването.

Джаред стисна замислено устни.

— След седмица, ако е рекъл Бог. „Артемида“ е в Билбао в момента; ще докара щавени испански кожи и мед от Италия — ще ги разтоварим тук, щом пристигне, което ще е вдругиден при добър вятър. Още не съм избрал капитан за пътуването, но имам един наум; може да се наложи да отида до Париж, за да го доведа, и това означава два дни натам и два обратно. Като добавим и един ден да заредим с провизии, да напълним бъчвите с вода и всичко останало, ще е готова да тръгне призори следващата седмица.

— А колко е пътят до Западните Индии? — попита Джейми. Напрежението личеше в тялото му, не беше отслабнало нито по време на пътуването, нито при кратката почивка. Той бе изопнат като тетива и вероятно щеше да остане така, докато не намерим Младия Иън.

— Два месеца по време на сезона — отвърна Джаред, челото му още бе леко сбръчкано. — Но сезонът свърши преди месец; ще дойдат зимните бури и може да станат три месеца. Дори повече.

Или никога, но Джаред, бивш моряк, беше твърде суеверен — или твърде деликатен, — за да изрече това. Все пак видях как почуква леко по дървеното писалище.

Той не изрече и другото, което ме тревожеше; нямахме никакво сигурно доказателство, че синият кораб е тръгнал към Западните Индии. Имахме само записите, които Джаред беше взел от управителя на пристанището на Хавър, където бяха вписани две акостирания на кораба — подходящо наречен „Вещица“ — за последните пет години, като всеки път бе отбелязвано Бриджтаун като домашно пристанище, на остров Барбадос.