Ловците

— Това е Аржентина. Тук е единственото място, на което преди осем можете да похапнете единствено на пристанището. Или в „Макдоналдс“.

— Не искам да съм нелюбезен, но не е ли това ресторантът, от който бе отвлечена госпожа Мастърсън? — попита Дешамп.

— От паркинга — посочи навън Силвио. — Така че в известен смисъл всичко завършва там, където започна.

— Това все още не е краят — отвърна Кастило. — Убийците на Мастърсън, доколкото ми е известно, все още са на свобода.

— Някои от колегите и шефовете им вече не са сред нас, нали така? — отбеляза Силвио. — А някои от тях приключиха земния си път при напълно заслужени обстоятелства.

Мобилният на Кастило звънна.

— Сега пък кой е? — измърмори той.

— Погледна номера.

— Hola? — обади се той.

— Радвам се, че успях да изпълня обещанието си, приятелю Чарли.

— Ти, копеле гадно. Каза ми, че ще ме оставиш да го заловя.

— Той знаеше твърде много за мен, така че не можех да му позволя да си приказва с теб, Чарли.

— Майната ти, Алекс!

— Освен това прецених, че пет години непрекъснати изнасилвания не са достатъчно наказание за човек, който ме е предал.

— Още веднъж майната ти.

Последва кратко мълчание, преди Певснер да продължи с леден глас:

— Ще ти кажа какво направих.

— Защо да ти вярвам?

— Изслушай ме и сам прецени. Разговарях със Сунев и му съобщих, че съм депозирал при разни хора пликове с информация, които ще бъдат изпратени до ЦРУ, в случай че заподозра, че някой заплашва мен или семейството ми.