Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Добре, продължавай.
— В аржентинската Асоциация по поло има осем хеликоптерни площадки. Намират се на север от Пилар. Знаеш ли къде са?
Кастило поклати глава.
— Встрани от шосе 8 — обясни Певснер. — Ще накарам хеликоптера да кацне на най-отдалечената, за да вземе Янош, а след това да ме откара до „Хорхе Нюбъри“ при семейството ми. Ще ни откарате ли до игрището за поло?
— Кога?
— Веднага, ако е възможно.
Кастило въздъхна шумно.
— Уреди го, Едгар. Водещ автомобил, „Трафик“, охраняващ автомобил. Във всеки да има стрелци. Аз ще пътувам с Алекс и Янош във вана.
Дешамп кимна и тръгна към къщата.
— Благодаря ти, приятелю Чарли — кимна Певснер. — Много съм ти задължен.
Кастило сви рамене.
— Да му дам ли пари? — попита Александър Певснер.
Кастило го погледна и забеляза, че гледа към къщата, където Кенсингтън се бе облегнал на стената на импровизираната операционна и димеше с пура.
— За сержант Кенсингтън ли питаш? — изви вежди Кастило.
— За вашия лекар. Много съм му благодарен за всичко, което направи за Янош. Искам да му го покажа.
— Да дадеш на сержант Кенсингтън пари — как да се изразя? — все едно да дадеш на свещеника пари за опрощението, което ти е дал. Ако все пак пробваш, Кенсингтън така ще те подреди, че нито един пластичен хирург няма да успее да ти върне познатото лице.
— Моля те, кажи му, че съм му задължен и ако мога да направя нещо за него…
— Кажи му го сам, Алекс — сряза го Кастило. — Той ще бъде в „Трафика“ с нас и Янош. — Засмя се и продължи: — Зарязал е медицината, за да може да стреля на воля.
— И на теб, приятелю Чарли, съм ти задължен. Не само защото ми спаси живота.
— Плати си дълга, като не ми се пречкаш, докато спипам общия ни приятел Хауърд Кенеди. Искам го, Алекс.
— Ако разбера къде е, ще ти кажа.
— Искам го без бенка по средата на челото. Нали ме разбираш?
— Доста ми е трудно, но ще се опитам — кимна бавно Певснер. — Има едно-единствено подходящо наказание за човек, който нахлува в живота ти с нечисти помисли, печели доверието и привързаността ти…
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че се чувстваш като наакан, Алекс?
— Моля?
— Александър Певснер, който умее до съвършенство да преценява хората, се е доверил на когото не трябва и е отритнал човек, който е достоен за доверието му. Така и не позна добрия, Алекс. По-точно казано, добрите.
— Това понятие не ми е известно.
— Много добре знаеш за какво говоря, Алекс.
— Тук съм, защото…
— Защото се скри под мерцедеса, докато добрите ти приятели от руското разузнаване се опитваха да ти видят сметката.
Лицето на Певснер се изопна.
— Ако наистина е така…
— Няма вече „ако“, Алекс. Едгар Дешамп позна един от мъжете във вана. Подполковник Евгений Комогоров, заместник на полковник Сунев, директор на „Борба с тероризма“ в руското разузнаване.
Певснер го погледна побеснял.
— Как звучи само, а? „Борба с тероризма“. Предполагам, че за тях терорист е всеки, който може да уличи бившия подполковник Путин от КГБ като един от най-дейните мошеници в „Петрол срещу храни“.
— Ако Путин има някакво участие, на мен не ми е известно.
— Сунев и покойният Комогоров сигурно са решили, че знаеш нещо. В противен случай защо ще се опитват да ти видят сметката?
Певснер не отговори.
— За да те очисти, Сунев не е изпратил някой кубинец — второ качество убиец — пратил е Комогоров.
Певснер наблюдаваше Кастило с леден поглед.
— Хауърд Кенеди не е глупав — заяви той. — Знаел е, че рано или късно ще го заподозреш, че има връзки — или ще откриеш връзките му, както и стана — с руското разузнаване и ще ми кажеш. Много е възможно той да е казал на Сунев, ме сме се сближили и обменяме информация…
— Все пак Кенеди е работил доста дълго със Сунев, нали? Плащали са му добре — много по-добре, отколкото в Бюрото — за да им снася информация.
— Аз плащах на Хауърд добре и въпреки това не става въпрос за шестнайсет милиона долара — отвърна Певснер. — Първото ми подозрение към Хауърд — чувствах се гузен, че го подозирам — бе, когато се притесни за банковите документи, които сте взели от сейфа на Лоримър. Държа се така, сякаш си откраднал неговите пари.
— Искрено се надявам да са били негови — отвърна Кастило.
— Според мен е имал някаква уговорка с кубинеца. Кубинецът ще затвори устата на Лоримър, ще вземе документите, ще ги даде на Хауърд и двамата ще разделят плячката. Само че ти, Чарли, си провалил плановете му.