Ловците

— Човек би казал — заяви спокойно Ордьонес, — че господин Кенеди е бил пребит до смърт не с бейзболна бухалка, ами с нещо като маша. Започнали са от пръстите на краката, след това са минали на стъпалата, подбедриците, след това са се прехвърлили на пръстите на ръцете, китките и така нататък. Познава се по наслагванията на кръв. Не са бързали много. Според нас този човек е Хауърд Кенеди.

— Наистина е Хауърд Кенеди — потвърди Кастило. — Бил е Хауърд Кенеди.

— Не сме сигурни кой е другият — призна Ордьонес.

— Това е подполковник Виктор Жданков — обади се Дешамп — от отдел Защита на Конституцията и антитероризъм към ФСБ.

— В паспорта му пише друго, господин Смит. — Ордьонес подчерта името. — По паспорт е чешки бизнесмен.

— Значи греша — примири се Дешамп.

— Искрено се надявам да грешите — закима Ордьонес. — И без това положението е много неприятно — американски бизнесмен и чешки бизнесмен убити по време на обир. Дори обирът да е бил част от провалена наркосделка, както предполагаме, за мен остават много проблеми — както и за Уругвай — ако се наложи да започнем разследването на офицер от старшия състав на руското разузнаване и мъж, за когото е известно, че е близък сътрудник на международен престъпник, известен под името Александър Певснер. Нали ме разбирате?

— Струва ми се, че ви разбирам — потвърди Дешамп.

— Искрено съжалявам, че видяхте тази картина. Разбирам, че ви съсипах приятното прекарване, и съм сигурен, че ще си тръгнете от Уругвай час по-скоро, за да избледнее неприятният спомен.

— Господинът има право, шефче — кимна отново Дешамп.

— Инспектор Ордьонес — Кастило му подаде ръка, — позволете да ви задам един въпрос преди да тръгнем.

— Разбира се, питайте.

— Четох из вестниците за някакви трупове — май бяха шест, доколкото си спомням — в някакво отдалечено имение тук, в Уругвай. Какво беше това?

— Разследването стигна до заключението, че и там сме се натъкнали на провалена наркосделка. Грозна работа, а се случва толкова често. Имението е било собственост на наркодилър, който водел двойствен живот. Съмнявам се, че ще успеем да арестуваме някого, свързан със случая. Вече приключихме, за да се заемем с други по-важни неща.

— Много ви благодаря.

— Няма защо — отвърна инспекторът и стисна ръката на Кастило. — Може да се срещнем отново, при по-приятни обстоятелства. Всички приятели на моя скъп приятел Алфредо са и мои приятели.

— Много ми е приятно да го чуя — отвърна Кастило.