Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Янош паркира на заден близо до будката за плащане. Слезе, заобиколи от дясната страна и отвори задната врата. Александър Певснер слезе и тръгна към тунела, който отвеждаше към хотелската част, последван от Янош.
В същия момент се чу пукот на автоматично оръжие, което прозвуча гръмовно в ниския гараж. Кастило веднага забеляза откъде идва. От белия ван на ЕКО припламваха в оранжево три, може би четири дула.
— По дяволите! — изрева Кастило и скочи от „Трафика“.
Забеляза, че Певснер е проснат на земята, а Янош седи стиснал пистолета си, ранен и замаян.
Кастило насочи „Микро Узито“ към вана на ЕКО, изпразни на два откоса и посегна към втория пълнител.
Последва огън от другата страна на вана ЕКО и той позна звука на „Кар–4“.
„Кой, по дяволите, е това? Дейвидсън или Кенсингтън? Единият сигурно е излязъл от колата, за да покрие вана на химическото“.
Почти веднага след това — преди Алфредо Мунц, стиснал пистолет, да успее да слезе от „Трафика“ — се чуха нови гърмежи от „Кар–4“, някъде съвсем близо до беемвето, последвани от познатия пукот на полуавтоматичен „1911А1 Колт“ .45. Очевидно стреляше опитен човек.
— Прекрати огъня! — прозвуча глас и Кастило позна, че е Дейвидсън.
Ушите на Кастило пищяха, когато хукна да види какво се е случило с Певснер. Дейвидсън също затича — по-предпазливо — към вана на ЕКО, стиснал в готовност „Кар–4“.
Янош все още стискаше пистолета. Погледна учудено Кастило и се строполи. Кастило се отпусна на колене и напипа пулса му. Усещаше се.
„Къде, по дяволите, беше Певснер?“
Макс отговори на въпроса му. Огромното куче ръмжеше гърлено и безуспешно се опитваше да се качи в мерцедеса.
— Излез с вдигнати ръце! — чу се сериозен младежки глас зад Кастило.
Кастило се обърна и забеляза ефрейтор Лестър Брадли, стиснал с две ръце „1911А1 Колт“ .45, насочен към задната седалка на мерцедеса.
„Сега вече знам кой е умелият стрелец“.
— Добре, Макс — нареди Чарли на унгарски. — Долу!
Макс се подчини с неприкрито нежелание, но не престана да ръмжи. Беше оголил огромните си зъби.
— Излез оттам, Алекс — провикна се Кастило.
Щом Макс забеляза движението, веднага скочи.
— По дяволите, Макс, долу!
Александър Певснер се показа.
— Вдигни ръце, мама ти стара! — нареди Брадли.
Певснер се отпусна на колене, след това се изправи и вдигна и двете си ръце.
„Това не е ли страх по лицето на Алекс? Какво го е уплашило толкова? Макс ли? Може би момчето, насочило .45 към челото му. Засега успешно е избягвал куршумите“.
— Няма проблем, Брадли — провикна се Кастило и в същия момент забеляза, че Макс прави крачка напред. — Долу, Макс!
— Може ли да озаптиш това животно, за да се върна при Янош? — попита Певснер.
— Върви — позволи Кастило, насочи пръст към Макс и нареди: — Долу!
— Мъртъв ли е? — попита Певснер и се отпусна на колене до Янош.
— Не беше, преди трийсет секунди — отвърна Кастило.
Дотича Дейвидсън.
— Всички са мъртви, подполковник. Петима са — докладва той. — Знаех си аз, че нещо не е наред с тези ванове на ЕКО. Сега какво?
— Помогни ми да качим този в „Трафика“ — нареди Кастило. — След това вие двамата с Кенсингтън се качвате в беемвето и изчезвате оттук. Аз ще закарам Янош във вилата.
Той огледа гаража, за да даде сигнал на Солес да пали, и забеляза, че се насочва не към тях, а към вана на ЕКО.
— Помогни ми да кача Янош в колата — помоли Певснер. — Трябва да го откарам в болница.
— Погледни хубаво, Алекс. Този мерцедес е за никъде — посочи Кастило. — А него не можем да го закараме в болница с огнестрелни рани.
Мерцедесът очевидно не бе брониран. По салона нямаше почти никакви поражения, но фаровете и предницата бяха нашарени от куршуми, две от гумите — очевидно от нископрофилните — бяха съвсем спаднали, миришеше на бензин, а предният прозорец бе прорязан от пукнатини.
— Какво става там? — попита Дейвидсън и кимна към вана на ЕКО.
— Според мен Дешамп снима и събира проби за ДНК изследване с надеждата да открие нещо.
— Виж какво намерих. — Дейвидсън показа гарота от неръждаема стомана.
Кастило кимна бавно.
Приближи се Алфредо Мунц.
— Трябва да поговоря с теб, Алфредо — обади се Певснер.
— Това тук не е ли достатъчно красноречиво? — попита Мунц. — Някой те е предал, Алекс, и ми се струва, че знаеш кой е.
— Имам известни подозрения — призна Певснер. — Просто не можех да ги приема.
— Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал? — попита тъжно Мунц.