Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Брадли, върви кажи на Солес да докара „Трафика“ веднага — нареди Кастило.
В същия момент ванът потегли към тях.
— Ще качим Янош в „Трафика“ и се изнасяме оттук — разпореди се Чарли. — Направо не е за вярване, че ченгетата още не са дошли.
— Гаражът е звукоизолиран — обясни компетентно Мунц. — А нещастното момиче в кабинката за плащане няма да посмее да си подаде носа, докато не пристигне полиция. Няма да им каже нищо от страх да не се върнем за нея. Разполагаме с не повече от минута, преди някой да приключи с вечерята си и да дойде да си вземе колата.
Сержант Робърт Кенсингтън дотича и се отпусна на колене пред Янош.
— Какво прави той? — попита Певснер.
— Каквото е необходимо, за да опази Янош жив — отвърна Мунц. — Има медицинско образование.
— На Янош му трябва болница, хирург — настоя Певснер.
— Хирургът в болницата ще задава въпроси — обясни Мунц. — Кенсингтън ще го оправи, Алекс. Той извади куршума от рамото ми.
— Ти решаваш, Алекс — заяви Кастило. — Можеш да останеш тук и да кършиш ръце над проснатия Янош и да се оправяш с ченгетата както си знаеш или да ни помогнеш да го качим във вана. След трийсет секунди се махаме.
Певснер срещна погледа на Кастило, след това пристъпи към Янош и го подхвана под раменете, за да е по-лесно на другите да го вдигнат.
Трийсет секунди по-късно Янош бе отпуснат на една от задните седалки. Сержант Кенсингтън слагаше превръзка, за да спре кръвотечението.
— Гледай си в краката — провикна се Дешамп. — Взех два „Мадсъна“. Все още са заредени.
Десет секунди след като Чарли и Макс се качиха отпред и вратите бяха затворени, Солес подкара „Трафика“ по рампата и разби тънката бариера. Кастило чу пронизителния вой на алармата.
Петнайсет секунди по-късно бяха на шосе 8 и се насочваха на юг със сто и трийсет километра в час.
Кастило се обърна да погледне през задния прозорец. Беемвето ги следваше.
Погледна Дешамп.
— Какво друго намери във вана?
— Ще ти кажа по-късно — отвърна Дешамп. — Ако в най-скоро време се наложи да ни разпитват най-добрите ченгета на Пилар, по-добре е да не знаеш.
ПЕТ
„Нуестра Пакеня Каза“
Кънтри клуб „Майерлинг“
Пилар, Провинция Буенос Айрес, Аржентина
21:55, 13 Август 2005
Кастило, Певснер и Дешамп се облегнаха на стената на една от спалните на долния етаж. Не откъсваха поглед от сержант Робърт Кенсингтън, който довършваше превръзката на Янош. Леглото бе повдигнато с няколко циментови блокчета, за да бъде на същото ниво като операционна маса.
— Куршумите са като пиенето — отбеляза Кенсингтън. — Колкото по-едро е тялото — освен ако куршумът не е поразил някой важен орган — толкова по-малък е ефектът им. А този е много едър.
Янош, вече упоен от таблетките, които му бе дал Кенсингтън, се съгласи весело:
— И още как. Доста по-едър съм от останалите мъже.
— Може да не е много умен, но е наистина по-едър от повечето — съгласи се с обич Певснер.
Кастило и Дешамп се разсмяха.
Мобилният на Певснер иззвъня. Той погледна екрана, за да провери кой се обажда, и посочи вратата към терасата и градината.
— Може ли? — попита той.
— Разбира се — отвърна Кастило.
Певснер излезе от стаята и спря в средата на градината. Бяха изключили лампите, които се задействаха при движение, въпреки това от quincho идваше достатъчно светлина, за да виждат ясно. Кастило и Дешамп излязоха от стаята на покритата с плочки тераса.
Когато Певснер приключи разговора, двамата се отправиха към него.
— Ана и децата са във възторг, че най-неочаквано ще ги заведа на вилата в Сан Карлос де Барилоче, за да покарат ски — обясни Певснер. — Ана се притеснява, че ще отсъстват от училище, но при тези обстоятелства…
— Разбирам — отвърна Кастило.
— Пътуват към „Хорхе Нюбъри“ — продължи Певснер. — Уредих един „Лиър“ да ни закара до Барилоче. Ако ми позволите да се възползвам от гостоприемството ви, искам да помоля за още една услуга.
— Кажи какво? — попита Чарли.
— Не искам Ана и децата да виждат Янош в сегашното му състояние, а Янош — въпреки че в момента е в чудесно настроение — не е в състояние да прелети над половин Аржентина. Има едно място, недалеч оттук, където ще бъде в безопасност и ще може да се възстанови. Иска ми се „Рейнджърът“ да ни вземе…
— Няма да стане оттук — прекъсна го Кастило. — Съжалявам.
— Не, разбира се — отвърна Певснер. — Позволи ми да продължа, приятелю.