Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Скъпарски хотел. Най-хубавият. Има казино.
— А летище?
— Има.
— Дейв, можем ли да отидем с „Гълфстрийма“ оттук до където и да се намира Пунта дел Есте в Уругвай?
— На Атлантическия е, на около сто километра от Монтевидео — обясни Юнг.
— А след това ще стигнем ли до Кито, без да зареждаме?
— Няма проблем. Какво ще правим на митницата при паспортен контрол?
— Ще се притесняваме, когато пристигнем в Щатите — отвърна Кастило.
Оплези се на Дешамп, затананика звучно и заяви:
— Разбирайте го както искате, по-добре не мога — това е от „Ботуши и седла“22. Кенеди е в стая 1808 в „Конрад“ и отиваме да го приберем.
— Кои сме ние? — попита Дешамп.
— Ти, Мунц, аз и Пищовлията — уточни Кастило. — Алекс, можеш ли да се свържеш по обезопасена линия с представителя на ЦРУ в Монтевидео… как се казваше?
— Робърт Хауъл — отвърна Дарби. — Боб Хауъл.
— Да ни чака с кола — още по-добре с „Юкон“, ако не с ван, абе с нещо голямо — на летището на Пунта дел Есте. Кажи му, че тръгваме веднага.
— Да му кажа ли защо?
— Не, кажи му само, че е важно.
Макс затича доволно след Кастило.
— Този път няма да го бъде, приятел — реши Кастило.
Лаят и скимтенето на Макс се чуваше дори след като влезе във вилата и се насочи към вратата.
СЕДЕМ
Летище „Пунта Дел Есте“
Пунта дел Есте, Република Уругвай
13:35, 14 Август 2005
Робърт Хауъл, „културен аташе“ в американското посолство, ги очакваше на малкото летище в син „Юкон“ с дипломатически номера.
Кастило го запозна с Дешамп — Хауъл бе чувал за него, но двамата никога не се бяха срещали — след това обясни какви са намеренията им: да хванат Хауърд Кенеди, да го върнат на летището и да го отведат в Щатите като кацнат в Кито, за да презаредят.
— Много ми се иска да участваш, но така само ще усложня нещата, така че можеш да ни дадеш автомобила и да се върнеш след два часа. Ако имаме късмет, ще оставя ключа под изтривалката.
— Участвам — заяви Хауъл. — Може да ни се наложи да използваме дипломатически имунитет. Ако имаме неприятности, в най-лошия случай ще ме изхвърлят като персона нон грата.
— Благодаря ти.
— Как ще го изкараме от хотела, за да го качим в автомобила?
— Нека първо проверим дали е там, след това ще се притесняваме за подробностите — отвърна Дешамп. — Благородният ни лидер залага на някого, на когото не може да се има доверие.
Кастило не му обърна никакво внимание.
— Защо е толкова пусто тук? — попита Кастило. — Има само няколко двумоторни и няколко „Чесна 172“.
— Зима е — обясни Хауъл. — Пунта дел Есте е затворена през зимата. Чакай да стигнем в града.
Десет минути по-късно Кастило видя дълга редица от високи блокове с изглед към широк плаж. Когато приближиха, се оказа, че щорите в почти всички апартаменти са пуснати, по улицата няма почти никакви автомобили (още по-малко по паркингите около сградите), а минувачите се брояха на пръсти.
„Направо не е за вярване“, каза си той.
Пет минути по-късно видяха „Конрад“. Внушителната сграда бе поне на двайсет етажа.
— Тук работи заради комарджиите — обясни Хауъл. — Но дори една четвърт не е пълна.
Зави по алеята към входа.
— Там се вижда някакво раздвижване — обади се Дешамп. — Това ме притеснява.
Паркингът пред входа бе пълен с автомобили. С изключение на две лимузини и фолксваген костенурка, всички бяха полицейски.
— Струва ми се, че ще бъде най-добре да се върнем на летището — предложи Дешамп.
— Я да поиграем на ротативките — предложи Кастило. — Днес ми върви.
— Според мен някой се е опитал да обере казиното и цялата уругвайска полиция е пристигнала — реши Дешамп и отвори вратата.
Тръгнаха по мраморните стъпала и бяха по средата на фоайето, когато някой извика:
— Алфредо?
Всички спряха. Мъжът крачеше към тях.
— Да знаеш само колко се радвам, приятелю — възкликна главен инспектор Хосе Ордьонес, когато сграбчи Мунц в мечешка прегръдка и го целуна. — Щях да ти се зарадвам още повече, ако беше сам.
Погледна останалите.
— Та това са моите приятели Дейвид Юнг и господин Хауъл от Културния отдел на американското посолство. Много ми е приятно да ви видя и двамата.
Обърна се към Кастило и Дешамп и протегна ръка към Едгар.
22
„Ботуши и седла“ — уестърн сериал от 1957 година — (Б.пр.)