Последният довод на кралете [bg]

— Вярно. Сега най-после ще бъдеш съден. — При тези думи на Мамун, кръгът започна бавно да се свива. Ядачите тръгнаха леко напред, започнаха да стесняват обръча.

Първия магус се усмихна зловещо.

— О, ще има съд, Мамун, можеш да се обзаложиш на това. Магията изтича от моя свят. Моето Изкуство е само бледа сянка на това, което беше някога. Но докато си се тъпкал с човешка плът, си забравил нещо много важно. Че силата се корени в познанието. От Ювенс научих Върховното изкуство. От Канедиас взех Изкуството на сътворението.

— Ще ти е нужно повече, за да ни победиш.

— Разбира се. За това ще ми е нужно малко по-тъмно изкуство.

Въздухът около раменете на Баяз затрептя. Ядачите спряха, някои вдигнаха ръце пред лицата си. Феро притвори очи, но единственото, което почувства, беше лек ветрец. Достатъчен, за да вдигне от каменната настилка дървените прах и стърготини и да ги понесе в бял облак към краищата на Площада на маршалите.

Мамун сведе поглед и се намръщи. Вкопаният в камъка метал под краката му проблесна на бледата светлина. Кръгове, линии, символи и кръгове в кръговете. Преплитаха се в огромна рисунка, заемаща цялото пространство на площада.

— Единайсет резки и още единайсет наобратно — каза Баяз. — Желязо. Калено в солена вода. Подобрение, вследствие на проучванията на Канедиас. Глъстрод използва непречистена сол. В това му беше грешката.

Мамун вдигна поглед и леденото спокойствие си беше отишло от лицето му.

— Нямаш предвид… — Черните му очи прескочиха рязко към Феро, после към ръката й, която стискаше здраво Семето. — Не! Първият закон…