![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Кучето свали ръката и вдигна длани пред лицето си.
— Аз съм! Аз съм!
Логън видя, че е той. Но не неговата ръка държеше вече меча на Създателя. А Кървавия девет не виждаше хора, виждаше само работа за вършене.
С какво причудливо стадо се сдоби недъгавият овчар. Двете дузини фалшиви практици, предвождани от печално известния наемник Никомо Коска, следваха Глокта по безлюдните улички на Агрионт. Всичките ми надежди се уповават на най-ненадеждния човек в света. Един от наемниците влачеше вързания началник Гойл. Все още със запушена уста, той се препъваше и залиташе на другия край на въжето. Като куче, което отказва да излезе на разходка. Насред групата тътреше уморено крака Арди Уест. Бялата й рокля беше изцапана с мръсотия от канала и кръвта на няколко мъже, а насиненото й лице висеше, лишено от всякаква емоция. Безсъмнено в резултат на няколкото ужасяващи сцени, на които стана свидетел днес. Но няма избор, освен да подрипва из Агрионт след единствения сакат началник на Инквизицията. Игрив танц към ада, под акомпанимента на далечна битка.
Изведнъж Глокта закова на място. Под арката встрани от него имаше вход към Площада на маршалите и по незнайно каква причина цялото пространство на площада беше покрито с фини дървени стърготини и прах. А в средата на това белезникаво поле, дори от това разстояние нямаше грешка, че бе именно той, стоеше Първия магус. До него беше мургавата жена, която насмалко не удави Глокта във ваната му.
Двама от най-любимите ми хора на света.
— Баяз — просъска Глокта.
— Нямаме време за това. — Коска го хвана под ръка, поведе го напред и Първия магус и вечно навъсената му спътница се скриха от поглед. Глокта продължи да куца по тясната уличка, примижа от болка, докато вземаше завоя зад ъгъла, и в следващия момент се озова лице в лице със стария си познайник Джизал дан Лутар. Или може би трябва да кажа върховния крал на Съюза. Болезнено съм очарован…
— Ваше Величество — каза и склони глава, което му докара няколко крайно неприятни пробождания във врата. Коска, който тъкмо се беше показал зад ъгъла, се поклони превзето, почти до земята и посегна да свали шапка. Осъзна, че вече нямаше такава, затова вдигна извинително рамене и подръпна мазния си перчем.
Лутар го изгледа намръщено, после погледна по същия начин всеки новопоявил се зад ъгъла наемник от странната група на Глокта. Най-отзад в кралския антураж се спотайваше някой. Тук-там сред масата лъскава стомана на броните се забелязваше черна роба, извезана със златни нишки. Възможно ли е това да е… старият ми приятел, върховният правозащитник? Но как, той е на парчета в замръзналия си кабинет… Тогава иззад ъгъла излезе Арди.
Очите на Лутар щяха да изхвръкнат.
— Арди…
— Джизал… — Нейното учудване беше точно толкова, колкото и неговото. — Исках да кажа…
Оглушителна експлозия раздра въздуха.
Централната улица не беше като преди.
Уест и офицерите от щаба му яздеха на север в тягостно мълчание. Копитата на конете чаткаха по разбитата настилка на улицата. От изгорелите стрехи на една от къщите изчурулика птичка. В една странична уличка някой пищеше за помощ. От запад се носеше далечното ехо на сражението, като шума на публиката на спортна игра, но такава без победители. Пожарите бяха помели града, оставяйки след себе си цели редици от овъглени останки на къщи, оголели дървета и опустошени кални парцели на местата, където някога имаше градини. Имаше и трупове. На едри и дребни, на млади и стари.
Четирите ъгъла приличаше на огромна скотобойна, застлана с всевъзможния боклук, който предлагаше войната и оградена от четири страни с руините на някои от най-красивите сгради на Адуа. Наблизо, подредени в дълги редици по прашната земя, лежаха ранените. Кашляха, стенеха, викаха за вода, а омазаните с кръвта им лекари притичваха безпомощно между тях.