Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Задържаха се известно време в удобната приемна на Баской. Най-сетне Алтал каза:
— Е, време е да тръгваме. Ще отидем в храма, за да се заемем с възпитанието на някои хора.
— Не действуваш ли малко припряно? — попита Андина.
— Права си — отвърна Алтал. — Важното е обаче да привлека цялото внимание на Емдал върху себе си.
Излязоха от дома и се запътиха към храма. Там ги посрещнаха с доста недружелюбни погледи. Алтал не обърна внимание на демонстративно показаната враждебност и се запъти право към личния параклис на Алейкон.
— Тук ли са? — обърна се към жреца, който пръв го бе посетил в дома на граф Баской.
— Не, ваше сиятелство — отвърна нервно жрецът. — Екзарх Алейкон все още не се чувствува добре, а екзарсите Емдал и Едон в момента заседават в библиотеката.
— Добре ще е да ме отведеш веднага при тях — каза Алтал.
Жрецът ги поведе към библиотеката. Начело вървеше Алтал, приятелите му го следваха. Всички бяха запазили ледено спокойствие.
— Вероятно ще се наложи да почакате няколко минути, ваше сиятелство — каза жрецът, когато стигнаха до една врата с арка.
— През последните няколко седмици бяхте много любезен, млади човече — отвърна Алтал. — Не бих искал да ви създавам неприятности. В момента нямате ли някаква друга наистина неотложна работа в друга част на храма?
— Ще измисля нещо, ваше сиятелство — отвърна с благодарност жрецът и побърза да се измъкне.
— Какво си намислил? — попита гласът на Двейя.
— Решил съм да привлека вниманието им, Еми. Ще пренебрегна някой банални любезности и ще си проправя грубо път към Емдал и Едон. Не мисля да играя по тяхната свирка, както те вероятно очакват. — После рязко отвори вратата на библиотеката и тръгна с широки крачки към двамата екзарси.
— Няма защо да ставате, господа. Казаха ми, че желаете да ме видите. Ето ме при вас. Какви са ви проблемите?
— Защо се забави? — сърдито попита Емдон.
— Заради разбиранията си за вежливост, ваше високопреосвещенство — отвърна Алтал и направи изящен поклон. — Знам, че е прието да се принуждават посетителите да зъзнат известно време в чакалнята, и заради това реших да прекарам това време в по-приятна обстановка. Предстои ни да разискваме много неща, господа, така че нека започнем да говорим по същество. Какво искате да знаете?
— Искаме да знаем всичко — отвърна Емдал с гробовен глас. — Кой си ти в действителност, Алтал? В последно време светът стана много бурен и навсякъде в центъра на събитията се оказвахте ти и твоите хора. Навсякъде, където отиваш, нагрубяваш хора, много по-високопоставени от теб, а това нарушава естествените порядки. Църквата иска да узнае какви са твоите намерения.
Алтал кимна на придружаващите го да седнат и след това сам се намести в едно кресло. После попита:
— Какво количество истина сте готов да усвоите, екзарх Емдал?
— По-голямо от това, което си готов да ми поднесеш. Да започнем с твоята личност.
— Това ли е всичко? — попита Алтал. — Казвам се Алтал, но това вече ви е известно. Аз съм крадец и измамник, а когато обстоятелствата са изисквали това, и убиец. Родих се много, много отдавна и над мен бе надвиснала зла прокоба, когато всичко това започна. Потърси ме човек на име Генд, ученик на демона Дейва, и ме нае да открадна нещо, което той окачестви като книга. Отидох в Дома на края на света, където се намираше книгата, и там заварих една котка. Само дето не бе истинска котка. Бе богинята Двейя, сестра на Дейвос и Дейва. Емдал, ти нали знаеш, че Девос и Дейва са братя? Както и да е, котката, която нарекох Еми, ме научи как да чета Книгата на Дейвос. Около две хиляди и петстотин години по-късно напуснахме Дома заедно и започнахме да търсим някои хора: млад арумец на име Елиар, Андина, ариа на Остос, жрец на черния орден на име Бейд, малък крадец на име Гер, както и Лейта, способна да чете чуждите мисли. След това всички заедно се върнахме в Дома и там видяхме богинята Двейя в истинския й облик. Тя ни обясни някои неща, след което повторно излязохме от Дома, за да се справим с Генд и неговите слуги в неизбежната битка между доброто и злото. Това правим и в момента. Вече извадихме от строя двама от слугите на Генд: Пехал и Гелта. Сега сме в Перквейн, за да се справим с прокудения жрец Арган и с Коман, който също умее да чете мисли. Вие, господа, можете или да ми помогнете, или да ме оставите да се справя сам. Решението ще вземете вие. Длъжен съм обаче да ви предупредя, че ако се опитате по какъвто и да било начин да ми попречите, ще унищожа и вас, и всички сили, които евентуално съберете срещу мен. По силите ми е да направя неща, които вие дори не можете да си представите, така че не ми пречете да си гледам работата. Тази информация устройва ли те, Емдал?