Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Да живей! — изрева духовникът, вдигайки ръце към него. — Да живей Риванският крал, Пратеника на боговете и Повелителя на западния свят! Поздравете този, който ще ни поведе срещу неверниците от юга — срещу езичниците от Арендия и Толнедра, против гъмжащата от змии Нийсия. Той ще обърне религията на варварите от южните земи чрез меч на вярата в единствения Бог на боговете, Белар от Алория!
Тридесет и пета глава
Докато летях назад към Селин, аз постепенно осъзнах какво съм видяла и чула току-що. Бях оставила Гелан да се къпе в обожанието на своите последователи.
„Татко, имам нужда от теб“ — трескаво го призовах аз, още докато преливах в човешки образ на задната уличка край работилницата.
„Сега пък какво има?“ — стигна до мен отговорът му.
„Случи се нещо лошо. Най-добре е да дойдеш тук, колкото може по-скоро.“
„Какво става?“
„Ще ти кажа като се видим. Сега някой може да ни подслуша. И промени външността си!“
Необходимостта от такава предпазливост се подразбираше, но истинската ми цел бе да накарам моя ленив родител да действа по-бързо, вместо да говори. Колко по-леко щях да си живея, ако баща ми вършеше, каквото му казвам, вместо да ни губи времето в безсмислени спорове.
Тъкмо зазоряваше, когато го усетих да си променя формата в покрайнините на Селин. Гелан, който се беше промъкнал вкъщи доста след полунощ, спеше дълбоко. Затова реших да грабна метлата и да изляза навън. За кой ли път премитах стълбите, когато по улицата се зададе плешив дебелак. Аз, разбира се, знаех кой е той. Баща ми понякога е тъй увлечен да променя образа си, че забравя колко незначително и маловажно всъщност е това.
— Къде се губи досега? — попитах тихо. Признавам, тонът ми беше леко язвителен. После го отведох в покритата със стърготини работилница и му показах мечата кожа на Гелан.
— Откога започна това? — рече накрая той, понижавайки глас в сумрака на бъчварската работилница.
— Не зная със сигурност, татко. Гелан си покрива дирите от половин година насам и се губи всяка нощ. Енала е уверена, че й изневерява.
— Това жена му ли е?
Кимнах с глава и прибрах мечата кожа в шкафа.
— Да излезем навън — предложих. — Трябва да поговорим на спокойствие.
Спуснахме се надолу по улицата и аз набързо го запознах с последните събития. После понесох търпеливо упреците му за случилото се и най-сетне започнахме да обсъждаме какво да сторим, та да предотвратим злощастието.
Досадната, бъбрива, безсмислено дълга и невъобразимо скучна „История на света“, написана от моя баща, ще разкрие пред онези, които са достатъчно търпеливи да я прочетат, че той е проследил Гелан на следващата нощ. Там се казва още, че е присъствал на церемониалното възвеличаване на съгрешилия ми племенник от местните култисти. После, след като най-сетне успял да се овладее, Стария вълк ме повикал да дойда при него.
Много неща си дойдоха на мястото, когато баща ми разпозна Чамдар под брадата на свещеника. Преди това имаше доста възможности баща ми да изгради в моето съзнание образа на Чамдар, но той никога не го направи. Така и не разбрахме как онзи ме беше проследил, но мисля, че моите догадки за това не са далеч от истината. Някъде в някоя кръчма някой пътник случайно беше споменал за „късметлията“ в присъствието на дагаши. А после Чамдар лично беше пристигнал в Селин, за да се убеди със собствените си очи… Е, беше твърде късно тепърва да търсим слаби страни в моето прикритие. Стана повече от ясно, че ученикът на Ктучик е разкрил самоличността на Гелан по неговите мисли, когато младежът изведнъж се озова на гребена на славата. Всичко останало е било много лесно. Местното култистко общество беше доволно подозрително, но не и дотам интелигентно, че да разпознае гролима, когато го срещне на пътя си. Гелан пък най-сетне беше получил възхищението и преклонението, за които толкова мечтаеше. Сега Чамдар държеше в ръцете си Риванския крал.
Налагаше се на всяка цена да разкъсаме тази зависимост. Знаех много по-елегантен начин да направя това, вместо да изтрия всичко от паметта на Гелан, както ме съветваше баща ми. Признавам, имаше известен риск да направя така, че всички околни да чуят мислите на Чамдар. Ако той навреме осъзнаеше какво става, несъмнено щеше да убие Гелан още на поляната. Или поне щеше да се опита да го стори. За да предотвратя това, аз трябваше да приспя неговата бдителност с някакви отвличащи вниманието блянове и мечти. Съзнанието му трябваше да скача от тема на тема, та да заглуши изострените му сетива. Задачата не беше лека, ето защо предпочетох сама да я свърша, вместо да се осланям на баща си. Той все налита да използва груба сила. Финесът и ловкостта не са сред най-силните му страни.