Златната клонка

Херодот съобщава, че гробът на Озирис се намирал в Саис, в Долен Египет. Там имало езеро, където нощно време се представяли мъките на бога като религиозно тайнство. Това чествуване на мъките божии ставало веднъж годишно: тогава хората скърбели и се блъскали по гърдите, за да докажат скръбта си по смъртта на бога. Изкарвали дървена крава с позлатено слънце между рогата от помещението, където тя прекарвала останалата част от годината. Без съмнение животното представлявало самата Изида, защото кравите били посветени на нея, а освен това редовно я изобразявали с рога на крава на главата или дори като жена с глава на крава. Възможно е изнасянето на нейната статуя в образа на крава да е символизирало как богинята търси мъртвото тяло на Озирис, защото такова тълкуване дали египтяните на сходната церемония, изпълнявана по времето на Плутарх около деня на зимното слънцестоене, когато обикаляли няколко пъти с позлатената крава около храма. Особеност на празника били нощните илюминации. Хората навързвали отвън на къщите си редове лампи и те горели цяла нощ. Такъв обичай имало не само в Саис, а из целия Египет.

Осветяването на къщите един път в годината показва, че това бил празник не само на мъртвия Озирис, но и на мъртвите изобщо, а може би нощ на всички души. Затова било широко разпространено поверието, че една нощ в годината душите на мъртвите посещават старите си домове и за този тържествен случай хората се подготвяли да ги посрещнат, като им слагали да ядат и запалвали лампи да им показват накъде да вървят из тъмните пътища от и към гробовете. Херодот описва накратко празника, но пропуска да спомене датата, на която е ставал. И все пак ние можем да го определим с известна достоверност по други източници. Плутарх например съобщава, че Озирис бил убит на седемнадесетия ден от месец атир и съответно египтяните изпълнявали скръбните обреди в продължение на четири дни, като се започне от 17 атир. Но в александрийския календар, използуван от Плутарх, тези четири дни съответствуват на 13, 14, 15, 16 ноември и това съвпада точно с други дадени от него указания — той казва, че по време на празника Нил спадал, северните ветрове замирали, нощите ставали по-дълги, а листата падали от дърветата. През тези дни излагали на показ завита с черен покров позлатена крава, представляваща Изида. Несъмнено това е статуята, спомената от Херодот в неговото описание на празника. На деветнадесетия ден от месеца хората отивали на морето, а жреците носели параклисче, в което имало позлатено ковчеже. Наливали прясна вода в ковчежето и присъствуващите започвали да викат, че се е намерил Озирис. После вземали торна пръст, навлажнявали я с вода, примесвали я със скъпи подправки и благовония и извайвали от получената смес малка, подобна на луна кукла, която след това обличали и украсявали. Изглежда, целта на описаните от Плутарх церемонии била да представят първо търсенето на мъртвото тяло на Озирис и, второ, радостта при откриването му, последвано от възкресението на мъртвия бог, който се върнал към живот в новия си образ от торна пръст и подправки. Лактанций разказва как при тези случаи жреците с обръснати тела се блъскали по гърдите и оплаквали, наподобявайки скръбната Изида, диреща своя загубен син Озирис, и как след това скръбта им се превръщала в радост, когато Анубис, богът с глава на чакал, или по-точно маскираният като него човек, показвал малко момче, живо олицетворение на загубения и намерен бог. Следователно Лактанций схващал Озирис като син, а не като съпруг на Изида; освен това той не споменава нищо за кукла от торна пръст. Вероятно момчето, което вземало участие в това свещено тайнство, играело ролята не на Озирис, а на сина му Хор, но тъй като смъртта и възкресението на божеството се празнувало в много египетски градове, възможно е по някои места ролята на върналия се към живота бог да се играела от жив актьор вместо от изображение. Друг християнски автор описва как египтяни с бръснати глави оплаквали всяка година погребан идол на Озирис, блъскали се по гърдите, режели се по раменете, отваряли стари рани, а след няколко дни траур се престорвали, че намират разкъсаните останки на бога и започвали да се радват на това. Но независимо че подробностите на церемонията сигурно са били различни в отделните египетски градове, сцената, представляваща откриването на тялото на бога и вероятно връщането му към живота, била голямо събитие в поредицата от ежегодни египетски празници. Много древни автори са описали или споменали радостните възгласи, с които се посрещало то.