Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Такъв е митът или легендата за Озирис, разказана от гръцки автори и допълнена от повече или по-малко разпръснати бележки или намеци в оригиналната египетска литература. В един обширен надпис в храма в Дендера е запазен списък на гробовете на бога, а в други текстове се споменава за частите от неговото тяло, пазени като свети реликви във всяко от светилищата. Така сърцето му било в Атрибий, гръбнакът — в Бузирис, вратът му — в Летопол, а главата — в Мемфис. Както често става при подобни случаи, божествените му части по чудо се размножили. Главата му например била не само в Мемфис, но и в Абидос, а краката му станали толкова много, че стигат за няколко обикновени смъртни. В това отношение Озирис е нищо в сравнение със св. Денис, от когото се пазят ни повече, ни по-малко от седем глави — все истински.
Според оригинални египетски обяснения, които допълват разказаната от Плутарх история, когато Изида намерила трупа на съпруга си Озирис, тя и сестра й Нефтида седнали край него и запели елегия, която станала образец на всички египетски погребални песни. „Върни се у дома — нареждали те. — Върни се у дома. О, бог Он, върни се у дома, ти, който нямаш врагове. Младеж прекрасен, върни се у дома, за да ме видиш. Аз съм обичаната ти сестра; от мен ти няма да се разделиш! О, върни се у дома, младеж прекрасен… Не те виждам, а сърцето ми по теб копнее и очите ми те желаят. Ела при онази, която те обича, която те обича, Уннефер благодатен! Върни се при сестра си, върни се при жена си, ти, чието сърце е спряло. Върни се при твоята домакиня. Аз съм твоя същинска сестра, от мен далеч не ще си ти. Богове и хора са обърнали към теб лице и заедно за теб ридаят… Зова те аз, ридая, та да чуят на небето моя глас, но ти гласа ми повече не чуваш, а аз съм твоята сестра, която любеше на таз земя; обичаше ти само мен и никой друг, о, брате мой! Брате мой!“ Тази жалба за красивия младеж, покосен в разцвета на силите, напомня за жалбата по Адонис. Титлата уннефер или „благодатен“, която му се дава, е белег за благото, което според преданието дължали на Озирис. Това същевременно била най-обикновената му титла и едно от имената му като цар.
Жалбите на двете опечалени сестри не останали напразни. От съжаление към тяхната скръб богът-слънце Ра изпратил от небето бога Анубис с глава на чакал, който с помощта на Изида и Нефтида, на Тот и Хор събрал разкъсаното тяло на убития, завил го в ленени ленти и извършил всички останали ритуали, които извършвали египтяните над телата на покойните. Изида започнала да вее с крилата си студената плът и възкръснал Озирис и оттогава започнал да царува над мъртвите на оня свят. Там носел титлите Господар на подземния свят, Господар на вечността, Властелин над мъртвите. Също там, в големия Дом на двете истини, подпомогнат от четиридесет и двама съдебни заседатели, съдел душите на умрелите, които правели тържествената си изповед пред него и след като им претеглели сърцата на везните на правосъдието, получавали награда за благочестието си под формата на вечен живот или полагащото им се за греховете наказание.
Възкресението на Озирис се схващало от египтяните като обещание за вечен живот в задгробния свят за самите тях. Те вярвали, че всеки човек ще живее вечно на другия свят, стига оцелелите му приятели да направят за неговото тяло онова, което боговете направили за тялото на Озирис. Затова церемониите, изпълнявани от египтяните над мъртвите хора, са точно копие на онези, които Анибус, Хор и останалите богове изпълнили над мъртвия бог. „При всяко погребение се представяло божественото тайнство, изпълнено на времето над Озирис, когато синът, сестрите и приятелите му се събрали около разкъсаните останки и успели със заклинания и други средства да превърнат раздробеното му тяло в първата мумия, която после върнали към живота и й дали възможност да започне ново съществуване след смъртта. Мумията на покойника представлявала Озирис, професионалните оплаквачки — двете му сестри Изида и Нефтида, а събраните около трупа били Анубис, Хор и всички богове от легендата за Озирис.“ Така всеки умрял египтянин бил отъждествяван с Озирис и носел неговото име. От Средното царство нататък станала редовна практика да се обръщат към мъртвите като „Озирис еди-кой си“, сякаш бил самият бог, и да добавят постоянния епитет „говорещ истината“, защото за Озирис било характерно словото на истината. Хилядите изписани и нарисувани гробници, открити по долината на Нил, доказват, че сцената с възкресението на Озирис се разигравала за доброто на всеки мъртъв египтянин; както Озирис умрял и възкръснал от мъртвите, така всички хора се надявали да възкръснат като него за вечен живот.