Златната клонка

В даденото по-горе описание на празненствата, извлечено от подробния надпис от Дендера, погребението на Озирис заема видно място, докато за възкресението му по-скоро само се намеква. Тази слабост на документа обаче е богато компенсирана от забележителна поредица барелефи, които придружават и илюстрират надписа. Те представят в поредица от сцени как завитият в ленено платно мъртъв бог лежи като мумия на носилото, после постепенно се надига, докато напусне носилото и накрая е изобразен застанал прав между протегнатите в защита крила на вярната Изида, която стои зад него, а в това време мъжка фигура държи пред очите му Crux ansata56 — египетски символ на живота. Едва ли би могло да се представи по-графично възкресението на бога. Същото събитие е изобразено още по-нагледно в помещението, посветено на Озирис, в големия храм на Изида във Фила. Там виждаме как от мъртвото тяло на Озирис прорастват житни стебла, а един жрец ги напоява с кана, която държи в ръка. В надписа към изображението се казва, че „това е формата на онзи, чието име не бива да се произнася, Озирис от тайнствата, който изскача от връщащите се води“. Взети заедно, картината и думите едва ли оставят място за съмнение, че тук Озирис е схващан и представян като олицетворение на житото, което пониква на оплодените от разлива ниви. Според надписа, това е сърцевината на тайнствата, най-дълбоката тайна, разкривана на просветените. И при ритуала на Деметра в Елевзин на обожателите показвали ожънат житен клас като централно тайнство на тяхната религия. Сега става съвсем ясно защо на големия празник през месец кояк жреците заравяли направени от пръст и зърно фигури на Озирис. Когато след година или по-кратък период извадели тези фигури, намирали прораснало от тях жито, сякаш то е покълнало от тялото на Озирис и го приветствували като знак или по-скоро причина за развитието на посевите. Житният бог раждал от себе си жито, давал тялото си да се хранят хората, умирал, за да живеят те.