Златната клонка

Погребалните обреди на Озирис, изпълнявани на големия му празник в шестнадесетте провинции на Египет, са описани подробно в един надпис от епохата на Птолемеите, изсечен на стените на неговия храм в Дендера (Тентира за гърците), град в Горен Египет, разположен на западния бряг на Нил, на около 65 км северно от Тива. За съжаление, макар получената от него информация да е изключително пълна и подробна по много точки, подреждането на надписа е така объркано и изразите често така мъгляви, че от него едва ли може да се извлече ясно и последователно описание на церемониите като цяло. Освен това от този документ научаваме, че в няколко града церемониите се различавали, ритуалът в Абидос например бил различен от този в Бузирис. Без да се опитвам да проследя всички подробности на местните варианти, ще посоча онези според мен отличителни черти на празника, доколкото те могат да се установят с приемлива точност.

Обредите траели осемнадесет дни — от дванадесетия до тридесетия ден на месец кояк, и представяли Озирис в трите му аспекта — мъртъв, раздробен на парчета и напълно възстановен след съединяването на разпръснатите му части. В първия аспект го наричали Хент-Имент (Кенти-Именти), във втория — Озирис-Сеп, а в третия — Сокари (Секер). От пясък или торна пръст и зърно, към които понякога прибавяли благовония, правели малки статуйки на бога, лицето му боядисвали в жълто, а скулите — в зелено. Тези статуйки се формовали в калъп от чисто злато и представяли бога във формата на мумия с бялата корона на Египет на главата си. Празненствата започвали на дванадесетия ден на кояк с церемониална оран и сеитба. В направено от тамарискова дървесина рало впрягали две черни крави, а палешникът бил от черна мед. Зърното било разпръсвано от момче. Единия край на полето засявали с ечемик, другия — с лимец, а средата — с лен. По време на работата ръководителят на церемонията рецитирал ритуалната глава „Засяване на нивите“. В Бузирис на двадесети кояк в „градината“ на бога (нещо като голяма саксия) слагали пясък и ечемик. Това ставало пред статуята на богинята-крава Шенти. Тя била направена от позлатено кипарисово дърво, а вътре в нея имало обезглавена статуя на човек. После вземали златна ваза и поливали богинята и „градината“ с прясна разливна вода и оставяли ечемика да расте като символ на възкресението на бога след погребението му в пръстта, „защото израстването на растенията в градината е израстването на божествената същност“. На двадесет и втория ден от кояк в осмия час статуйките на Озирис, придружени от тридесет и четири статуйки на божества, правели тайнствено пътуване в тридесет и четири, направени от папирус ладийки, осветени от триста шейсет и пет лампи. На двадесет и четвърти кояк след залез полагали статуята на Озирис в ковчег от черничево дърво, пускали го в гроба, а в деветия час на нощта изваждали статуята, оставена там предишната година, и я поставяли върху кипарисови клонки. И най-сетне на тридесети кояк слизали в подземното помещение на свещената гробница, над която, доколкото се разбира, растяла горичка от овощни дървета. Влизали през западната врата, полагали статуята на мъртвия бог почтително върху пясъчно легло, оставяли я в покой и излизали от гробницата през източната врата. Така приключвали церемониите през месец кояк.