Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Разследването стигна до заключението, че и там сме се натъкнали на провалена наркосделка. Грозна работа, а се случва толкова често. Имението е било собственост на наркодилър, който водел двойствен живот. Съмнявам се, че ще успеем да арестуваме някого, свързан със случая. Вече приключихме, за да се заемем с други по-важни неща.
— Много ви благодаря.
— Няма защо — отвърна инспекторът и стисна ръката на Кастило. — Може да се срещнем отново, при по-приятни обстоятелства. Всички приятели на моя скъп приятел Алфредо са и мои приятели.
— Много ми е приятно да го чуя — отвърна Кастило.
ОСЕМ
Ресторант „Канзас“
„Авенида Либертадор“ „Сан Исидро“
Провинция Буенос Айрес, Аржентина
20:25, 14 Август 2005
Кастило махна на сервитьора и поиска сметката.
— Нека аз — обади се посланик Хуан Мануел Силвио. — Ще я включа в графа „представителни“.
— Джобовете ви, господине, съвсем не са толкова дълбоки, колкото на благотворителен фонд „Лоримър“, но въпреки това ви благодаря. Задължен съм ви, че дойдохте да се срещнете с нас.
— Това е Аржентина. Тук е единственото място, на което преди осем можете да похапнете единствено на пристанището. Или в „Макдоналдс“.
— Не искам да съм нелюбезен, но не е ли това ресторантът, от който бе отвлечена госпожа Мастърсън? — попита Дешамп.
— От паркинга — посочи навън Силвио. — Така че в известен смисъл всичко завършва там, където започна.
— Това все още не е краят — отвърна Кастило. — Убийците на Мастърсън, доколкото ми е известно, все още са на свобода.
— Някои от колегите и шефовете им вече не са сред нас, нали така? — отбеляза Силвио. — А някои от тях приключиха земния си път при напълно заслужени обстоятелства.
Мобилният на Кастило звънна.
— Сега пък кой е? — измърмори той.
— Погледна номера.
— Hola? — обади се той.
— Радвам се, че успях да изпълня обещанието си, приятелю Чарли.
— Ти, копеле гадно. Каза ми, че ще ме оставиш да го заловя.
— Той знаеше твърде много за мен, така че не можех да му позволя да си приказва с теб, Чарли.
— Майната ти, Алекс!
— Освен това прецених, че пет години непрекъснати изнасилвания не са достатъчно наказание за човек, който ме е предал.
— Още веднъж майната ти.
Последва кратко мълчание, преди Певснер да продължи с леден глас:
— Ще ти кажа какво направих.
— Защо да ти вярвам?
— Изслушай ме и сам прецени. Разговарях със Сунев и му съобщих, че съм депозирал при разни хора пликове с информация, които ще бъдат изпратени до ЦРУ, в случай че заподозра, че някой заплашва мен или семейството ми.
— Какво има в пликовете?
— И сам можеш да се досетиш, приятелю Чарли.
— Дяволите да те вземат, Алекс!
— Ще се чуем — отвърна Певснер и затвори.
Кастило натисна копчето за автоматично набиране на телефона на Певснер, но му съобщиха, че този номер вече не съществува.
Той прибра телефона в джоба си.
— Господин посланик — обади се Дешамп, — надявам се, давате си сметка, че седите на една маса с единствения човек на този свят, който може да каже на Александър Певснер да върви на майната си, при това два пъти за трийсет секунди и да остане жив на следващата сутрин.
Силвио се разсмя.
— Ще се видим ли отново, господин Дешамп? Ако се върнете да работите с останалите, мога и аз да ви окажа съдействие. Да ви осигуря къде да живеете, например.
— Много ви благодаря, господине, само че през следващите няколко месеца смятам да се заровя в подземията на Ленгли. Затова пък Многоръкия пищовлия ще се върне.
— Тях двамата ще ги взема с мен, когато отида да се срещна с посланик Монтвейл — обясни Кастило. — Силата е в числеността. Ако искате да ни помогнете, какво ще кажете да пазите Многоръкия пищовлия да не се забърква в неприятности, когато се върне?
— С удоволствие.
— Сега трябва да си повикаме такси.
— В никакъв случай — заяви посланик Силвио. — Аз ще ви закарам до самолета.
ДЕВЕТ
Кабинет на ръководителя
На звеното за организационен анализ
Департамент Вътрешна Сигурност
Комплекс „Небраска“
Вашингтон, Окръг Колумбия
16:25, 15 Август 2005
— Струва ми се — започна Кастило, — че мина добре…
— Шефче, ти май пропусна да споменеш, че президентът ще бъде с Монтвейл. На стареца му дойде много.
— Той си направи оглушка, когато му казах, че е крайно време да се върна към задълженията си на обикновен войник.