Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Тук работи заради комарджиите — обясни Хауъл. — Но дори една четвърт не е пълна.
Зави по алеята към входа.
— Там се вижда някакво раздвижване — обади се Дешамп. — Това ме притеснява.
Паркингът пред входа бе пълен с автомобили. С изключение на две лимузини и фолксваген костенурка, всички бяха полицейски.
— Струва ми се, че ще бъде най-добре да се върнем на летището — предложи Дешамп.
— Я да поиграем на ротативките — предложи Кастило. — Днес ми върви.
— Според мен някой се е опитал да обере казиното и цялата уругвайска полиция е пристигнала — реши Дешамп и отвори вратата.
Тръгнаха по мраморните стъпала и бяха по средата на фоайето, когато някой извика:
— Алфредо?
Всички спряха. Мъжът крачеше към тях.
— Да знаеш само колко се радвам, приятелю — възкликна главен инспектор Хосе Ордьонес, когато сграбчи Мунц в мечешка прегръдка и го целуна. — Щях да ти се зарадвам още повече, ако беше сам.
Погледна останалите.
— Та това са моите приятели Дейвид Юнг и господин Хауъл от Културния отдел на американското посолство. Много ми е приятно да ви видя и двамата.
Обърна се към Кастило и Дешамп и протегна ръка към Едгар.
— Подполковник Кастило, аз съм главен инспектор Хосе Ордьонес от Федералната полиция. Отдавна ми се иска да се запозная с вас.
— Аз се казвам Смит — отвърна Дешамп. — No hable Espacol.
Ордьонес се усмихна и му стисна ръката.
— Аз съм Кастило — представи се Чарли.
— Хосе Ордьонес, подполковник — отвърна инспекторът и протегна ръка. — Не можах да повярвам, че толкова млад човек е извършил всичко онова, което говорят хората.
— Старая се — отвърна Кастило. — Ние да не би да попадаме на конгрес на полицията?
— Прилича ли ви на конгрес? — попита Ордьонес. — За съжаление, не е конгрес. По работа сме. Ваш съгражданин се е сблъскал с известни неприятности.
— Ами?
— Тъкмо се канех да позвъня в посолството ви, но след като господин Юнг и господин Хауъл са тук, това задължение отпада. Ще ги въведа в проблема. Нали нямате нищо против? Ако искате, елате и останалите.
Той посочи асансьора и всички се качиха.
От коридора влязоха в хола на апартамент 1808. Едната стена бе почти цялата от стъкло и разкриваше чудесна гледка към центъра на Пунта дел Есте и Атлантическия океан.
На креслата седяха двама мъже. Единият, който, изглежда, се бе строполил, бе с отворена уста. Облегалката на креслото бе оплескана с кръв и размазан мозък.
Другият бе Хауърд Кенеди.
Бе вързан към креслото с изолирбанд. В устата му имаше нещо — или червена топка, или топка в друг цвят, цялата пропита с кръв. Очите му бяха широко отворени.
Тялото му бе неестествено отпуснато и след малко, когато видя ръцете на Кенеди, Кастило разбра защо.
— Човек би казал — заяви спокойно Ордьонес, — че господин Кенеди е бил пребит до смърт не с бейзболна бухалка, ами с нещо като маша. Започнали са от пръстите на краката, след това са минали на стъпалата, подбедриците, след това са се прехвърлили на пръстите на ръцете, китките и така нататък. Познава се по наслагванията на кръв. Не са бързали много. Според нас този човек е Хауърд Кенеди.
— Наистина е Хауърд Кенеди — потвърди Кастило. — Бил е Хауърд Кенеди.
— Не сме сигурни кой е другият — призна Ордьонес.
— Това е подполковник Виктор Жданков — обади се Дешамп — от отдел Защита на Конституцията и антитероризъм към ФСБ.
— В паспорта му пише друго, господин Смит. — Ордьонес подчерта името. — По паспорт е чешки бизнесмен.
— Значи греша — примири се Дешамп.
— Искрено се надявам да грешите — закима Ордьонес. — И без това положението е много неприятно — американски бизнесмен и чешки бизнесмен убити по време на обир. Дори обирът да е бил част от провалена наркосделка, както предполагаме, за мен остават много проблеми — както и за Уругвай — ако се наложи да започнем разследването на офицер от старшия състав на руското разузнаване и мъж, за когото е известно, че е близък сътрудник на международен престъпник, известен под името Александър Певснер. Нали ме разбирате?
— Струва ми се, че ви разбирам — потвърди Дешамп.
— Искрено съжалявам, че видяхте тази картина. Разбирам, че ви съсипах приятното прекарване, и съм сигурен, че ще си тръгнете от Уругвай час по-скоро, за да избледнее неприятният спомен.
— Господинът има право, шефче — кимна отново Дешамп.
— Инспектор Ордьонес — Кастило му подаде ръка, — позволете да ви задам един въпрос преди да тръгнем.
— Разбира се, питайте.
— Четох из вестниците за някакви трупове — май бяха шест, доколкото си спомням — в някакво отдалечено имение тук, в Уругвай. Какво беше това?