Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Т.нар. афера Иран — контри, която разтърсва администрацията на Рейгън, е предизвикана от желанието да бъдат освободени заложниците, държани от терористи в Ливан, и да се подпомогнат антикомунистическите сили в Централна Америка. Сложната схема, разработена отчасти от подполковник Оливър Норт — офицер от морската пехота в състава на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, предвижда чрез Израел да бъде продадено на Иран оръжие — ракети и резервни части за тях — и от постъпленията да се купи оръжие за никарагуанските контри. Конгресът забранява и двете сделки и хората на Кейси са принудени да дават лъжливи показания пред конгресните следствени комисии (вж. ДЖОРДЖ, КЛЕЪР). Други незаконни дейности на ЦРУ от това време включват минирането на никарагуански пристанища като опит да се попречи на съветски кораби да снабдяват комунистическите сили.
Освен това Кейси ръководи американското разузнаване по времето, когато администрацията на Рейгън търси възможности за ускоряване последвалия разпад на съветската държавна система. Рейгъновата програма „Звездни войни“ и договорът за ограничаване и съкращаване на въоръженията изискват точна разузнавателна информация за съветските военни програми и политически маневри.
Кейси получава сърдечен удар и се оттегля през януари 1987 г., малко преди смъртта си. Книгата му „Тайната война срещу Хитлер“ („The Secret War Against Hitler“, 1988) е описание на разузнавателните операции в Европа през Втората световна война. Публикувана е след смъртта му.
Вж. УДУЪРД, БОБ.
Кейсмънт, Роджър (Дейвид) (1864–1916)
Сър Роджър Кейсмънт е единственият англичанин, екзекутиран за шпионаж през Първата световна война. За повече от един век това е първият случай на екзекуция във Великобритания за предателство.
Дипломатът Кейсмънт е британски консул в Португалска Източна Африка (1895–1898), Ангола (1898–1900), Независима държава Конго (1901–1904) и Бразилия (1906–1911). Той си спечелва международна слава, като изнася пред обществеността жестокостите в някои части на Африка при използване на местната работна ръка от белите търговци. През 1911 г. е посветен в рицарство.
Лошото здраве го принуждава да се оттегли в Ирландия през 1912 г. В края на следващата година Кейсмънт се замесва в антибританското движение в Ирландия и през юли 1914 г. отпътува за Ню Йорк, за да търси американска помощ за каузата. През август 1914 г. избухва Първата световна война и той заживява с мисълта, че Германия може да помогне на Ирландия да получи независимост от Англия. През ноември 1914 г. заминава за БЕРЛИН с надеждата да убеди германците да изпратят експедиционни сили в Ирландия и да сформират от ирландските военнопленници армия, която да воюва срещу англичаните. И двете му предложения остават без последствия.
През април 1916 г. германска подводница сваля Кейсмънт в Ирландия. Той е арестуван на 21 април и отведен в Англия, където е съден. На 29 юни е произнесена присъдата му за предателство. Много видни личности апелират за снизхождение, но на 3 август той е обесен. И до днес съдебната процедура срещу Кейсмънт предизвиква спорове — отчасти защото британските власти са били предубедени срещу него, тъй като е бил ХОМОСЕКСУАЛИСТ.
Кел, Върнън (1873–1942)
Сър Върнън Кел е създател и пръв ръководител на МИ–5. Завършва Кралската военноморска академия в Сандхърст. Участва в потушаването на въстанието на БОКСЕРИТЕ в Китай през 1900 г. Още отрано демонстрира склонност към езици — говори свободно френски, немски, италиански и полски. Служи и учи в Китай и Русия. Бил е разузнавач в щаба на генерал Лорн Кембъл в Тяндзън, като същевременно е бил и кореспондент на Дейли телеграф.
От 1902 до 1906 г. Кел е началник на германския отдел във военното министерство на Великобритания. Той страда от силна астма и не може да продължи активната си военна служба, затова според някои сведения през 1906 г. му е възложено да организира Служба за сигурност (отначало с кодовото наименование МО–5, а от 1916 г. известна като МИ–5). На официалните документи Кел се подписва с инициала „К“ (първата буква на фамилното му име), който в края на краищата става кодово означение на всички следващи директори на МИ–5.
През 1909 г. Кел сформира МИ–5 и получава една-единствена стая в сградата на военното министерство. До 1914 г. съставът на МИ–5 вече е 14 души, а през 1918 г. — 700. Кел продължава да ръководи МИ–5 след войната и през 30-те години, въпреки че се оттегля от армията официално през 1923 г.